- Детайли
В България имаме (вече традиционен) ежегоден парад на гейовете, лесбийките и всички с различна сексуална ориентация. Те показват присъствието си, за да получат право на зачитане и т.н. Много хора ги мразят, а много други ги подкрепят, защото “различните не са приети в обществото”. Защото те имат право да афишират присъствието си, за да получат своето приемане.
Нека обясня защо това НЕ е вярно. Защо проблемът не е в (не)приемането, а в самите паради.Причините, лично за мен, са две.
1 – Сякаш самите хомосексуалисти не са разбрали, че обществото вече ги е приело, поради което не е необходимо да манифестират присъствието си.
Напротив, вече стават досадни с редовното акцентиране, че ги има и че са гейове. ОК. Но така те се самоопределят единствено като такива. Някой да има проблем с Фреди Меркюри, Джордж Майкъл или Елтън Джон заради това, че са хомосексуалисти? Не, това при тях не е от значение. Те са музиканти, правят музика. Тя е определящата при тях. На парадите хората не се самоопределят с нищо друго освен със сексуалната си ориентация. Ами, да направим летен парад за ядящите пъпеши вместо диня?
2 – Крайните елементи, които са изключително (до степен на физическа агресивност) против хомосексуализма, всъщност имат проблем по принцип. Само обектът, целта на техния проблем (върху която фокусират недоволството си) се сменя периодично – гейове, бездомни кучета, противников футболен отбор, нещо друго. Никога не съм срещал човек, който да има проблем единствено и само с гейовете. Да, в държавата ни има безкрайно много проблеми. Но има милиард неща, които са по-смислени от плюенето срещу хомосексуалистите.
Скъпо “общество”, за да дадете повече “приемане”, помислете защо има групи хора, които ръсят омраза, вандалщина и т.н. навсякъде, където минат. Те са тези, които се нуждаят от терапия. Заравянето на главата в пясъка не променя факта, че те съществуват. Там е голямата болка, която никой не чува – всеки, който някога е бил нараняван дотам, че да започне да “отмъщава”, да излива обратно същото срещу който му се стори подходящ виновник.
Дами и господа, лесбийки, гейове, транссексуални и ако щете изчанчено-сексуални, нямате никаква нужда от повече паради, за да ви приемат. Покажете, че допринасяте за обществото. Това е напълно достатъчно.
- Детайли
Ромите, демографията, социалните помощи, изборите. За първите три се сещаме най-често покрай четвъртото. И всички те се отразяват на икономиката. Можем ли с един замах да хванем тези няколко заека? В този анализ ще предложа начин това да стане. Колкото и много да се говори (а в БГ се говори прекалено много), само реални действия могат да ни дадат резултат. Това, всъщност, са няколко прости стъпки:
1. Анализ какво всъщност ни е положението в момента – къде сме и на какво дередже
2. Да решим най-сетне какво точно искаме – конкретно, а не общи пожелателни приказки
3. Да преценим кои точно мерки ще ни свършат работа и да направим нужното.
Кои са проблемите всъщност? Всички са съгласни, че сме в икономическа, демографска, социална, политическа и т.н. криза, но в какво се изразява тя? Ще маркирам няколко от основните точки:
– ниски доходи на преобладаващата част от населението
– изнемогваща социална система
– бързо размножаваща се популация от роми, в огромната си част слабо образовани и без работа, което води и до проблеми с престъпност
– ниска раждаемост сред българската част от населението, предимно поради финансови проблеми
– често манипулиране на ромската общност от политическите сили чрез обещания и допускане на негласни преференции – безнаказаност, възможност да не плащат сметките си за вода и ток, узаконяване на незаконни постройки и др., които неща основателно пораждат недоволството на останалите граждани.
Твърде много хора фантазират, че решението на много от тези проблеми е в това да се забрани на ромите да гласуват. Или в това да се разреши гласуване само при определено завършено образование. Нищо подобно. Това – освен, че също може да се манипулира – може да доведе само до същата необразована и гладна ромска общност, която няма право и да гласува. Резултатът ще е нулев. Ако все още вярвате на подобна фантазия, помислете дали за едно безработно и голямо ромско семейство е по-важно да може да гласува или е по-важно да си осигурят пари, за да се издържат.
Решението е в икономическите мерки. Те се усещат ведната, а заплахата от глад е мощен мотиватор, който може да принуди дори и нас да се образоваме по-добре :)
И така, какво предлагам всъщност?
Обвързване на помощите за всяко дете с достигнатото нивото на образование на родителите. Схемата е елементарна:
– 1 дете (раждане) – помощи, примерно 100 лв
– 2 деца (раждания) – помощите се удвояват (200 лв на дете), но само, ако родителите са завършили средно образование
– 3 деца (раждания) – помощите продължават да нарастват (300 лв на дете), но само при завършено висше образование
– 4 и повече деца (раждания) – същото високо ниво на помощи за всяко дете, но само, ако родителите са висшисти. Ако не са – намаляване на помощите до нивото им за второ дете (200 лв), ако родителите са само със средно образование. И отрязването на всякакви помощи (НУЛА лева), ако са с основно или по-ниско образование.
Логиката е проста. По-добре образованите родители ще могат да възпитат и подготвят децата си по-добре. Ще ги научат на повече неща. И обратно, малко вероятно е родител, който няма завършен 8 клас, да подготви децата си адекватно за 21 век. За досегашните многодетни семейства, разчитащи на помощи, може да се предвиди гратисен 1-годишен период, след което помощите се запазват само, ако децата ходят на училище и успешно преминават във всеки по-горен клас.
Ред. – не бях проверил; оказа се, че и в момента детските се изплащат само при бележка от училището, че детето посещава училище. Както и че на твърде много места учителите са под натиск (понякога и заплахи), за да НЕ пишат отсъствия.
Резултат:
– Първо рязко ще спадне раждаемостта в социалните групи, които разглеждаме. Просто вече ще е съвсем неизгодно да се раждат деца с цел да се получават пари.
– След това, пак по финансови причини, тези деца ще започнат да ходят на училище и да учат. В крайна сметка, отново под този финансов натиск, те ще се изучат. Което ще ги превърне в адекватни и равностойни хора на пазара на труда.
– Социалната система ще поеме глътка въздух, защото вече няма да се налага постоянно да финансира досегашното “производство” на деца. Всъщност, дори ще се стимулира раждаемостта на деца от образовани родители. Възможно е разходите да не спаднат много или евентуално дори леко да се повишат, но ефективността ще скочи драстично.
– Когато децата задължително са в училище (или вкъщи и пишат домашни) те нямат толкова физическо време да се научат на потенциални престъпни умения.
– Когато родителите не могат да разчитат на бройката на децата си като източник на доходи, ще се принудят да работят.
– Политическите партии трудно ще дават обещания “да оправят положението”, защото то вече видимо ще се оправя. Ще им се наложи да обещават – и спазват – само ясни неща.
Ако някой се притеснява, че вместо да учат и работят, ромите ще изберат да станат крадци… не, няма. Не е чак толкова по-изгодно. България е малка, няма място за милион крадци (сред които и без друго вече има голям брой българи). Сигурните доходи от помощи при ходене на училище са значително по-добър стимул. Вярвам, че ромите, дори в трудно положение, биха предпочели да имат работа, вместо да се налага да крадат. Преди 1989 г., повече или по-малко ефективно, те са работили. А преди централизираният строй да им раздаде държавна работа, са имали занаяти.
Остава един основен въпрос. Тези мерки са твърде очевидни и елементарни. 25 години не бяха реално приложени от никоя партия, при все, че всички обещаваха както ефективни десни политики, така и класическата лява грижа за народа и за онеправданите. Четвърт век никой политик не свърши необходимото. Има ли сега партия, на която й стиска?
Чакам да видя коя партия, наричаща се дясна, ще проведе тази дясна политика, за да направи нещата ефективни. И коя партия, наричаща се лява, ще спре да залъгва хората и ще им помогне реално.
- Детайли
Нощем е тихо. Никой не ме закача и мисля по-добре. Ето ви една идея за по-качествено образование в България, която ми дойде преди малко. Приложима е както за средното, така и за висшето образование.
Всички учащи (ученици, студенти) да бъдат изпитвани чрез външно оценяване, най-често онлайн тестване – разбира се, присъствено, на място в самите университети. Тези тестове да са на база световни критерии, напълно спокойно може да са съставени и от екип международни експерти и/или специалисти от съответните сфери.
И от оценките на тези тестове да зависят заплатите на преподавателите и администрацията на всеки един университет.
Логиката е елементарна и стабилна – точно тогава преподавателите ще имат стимул да преподават качествено, а администрацията – да им помага. Много бързо и точно заради пазарните нужди ще отпаднат некачествените учебници. Слабите преподаватели или ще отпаднат или и те ще седнат да се научат. Учениците и студентите няма да могат да се оплачат от субективно отношение към тях. Самите училища и университети, под натиска едновременно на учащи и преподаватели ще трябва да осигурят максимално добри условия за учене.
Въпроси или коментари? Или да запретваме ръкави и да го направим!
Филип Дудин, 8 юни 2014 г.
***
(Добавям тук коментарите под статията, мигрирани от старата версия на сайта)
Boris Pankov says:
June 9, 2014 at 12:07 pm
Опасявам се, че подобна практика е обречена на неуспех. Дава се твърде много власт на учащите без да се взима под внимание човешката природа и до голяма степен безхаберието на някои студенти. Понеже нищо не зависи от оценката на нечия диплома, много студенти са просто доволни да “минат” изпита пък било то и с 3. Това лесно може да се превърне в “опорна точка” да се навреди на иначе съвестни преподаватели. Ако неговата заплата зависи от общия успех, а студентските оценки са без последствия за тях това лесно става разменна монета в ущърб на професорите. “ако се държиш гадно аз ще се представя зле на теста. На мен висока оценка не ми трябва, но твоята заплата зависи от това”. Като знаем колко е модерно да си търсиш правата в днешно време и как това е много видна практика по университетите защото студентите там за първи път се чувстват като автономни граждани и искат да упражнят правата си, мисля, че това ще доведе до повече негативни последици.
От друга страна ако дипломата по някакъв начин определя бъдещата заплата на студентите като коефициент, така че и те да са зависими от изхода на изпитите си, тогава пък нещата се обръщат. Отмъстителен преподавател ще вземе една по-ниска заплата но ще навреди трайно на даден студент.
Единствения начин нещо подобно да бъде внесено в употреба е посредством много високи премии за високите оценки (не сегашните доста смехотворни стипендии), така че студентите да имат реална причина да се борят за максимален успех. И дори тогава злоупотреби не се изключват. Тогава пък идва въпросът от къде да дойде финансирането за тези премии и се връщаме в изходна позиция.
Подобно обвързване на и без друго ниските преподавателски заплати по-скоро ще доведе до една напрегнатост от колкото подобряване качеството на образованието. По-голям успех може да се постигне чрез премии от колкото санкции, но това е сложно от бюджетна гледна точка.
***
admin says:
June 9, 2014 at 2:00 pm
Това сравнително лесно може да се коригира с комбинация от няколко прости мерки:
– леко увеличаване на бюджетите, давани на университетите
– затягане на приема чрез неколкократно намаляване на бройката
– дооооста по-сериозни учебни такси, подобно на частните университети
– стипендия за безплатно или много евтино обучение за всеки студент, който има висок успех
Това ще реши въпроса с немотивираните студенти. Същевременно, запазвайки обвързването на заплатите на преподавателите при увеличен бюджет, личният интерес нещата да са наред ще задвижи нещата в правилната посока.
Бюджетите на университетите хич не са малки, всъщност.
На ТУ за 2013 г. е бил 30 млн.
УНСС, 2014 г. – 16 млн. лв.
СУ, 2014 г. – 43 млн. лв. + 18 млн. лв. “допълнително държавно финансиране” (решението бе от февруари)
По данни в Уикипедия бр. студенти в тези три университета е съответно ~18, 20 и 22 хил. студента. Усреднено като бр. студенти / бюджет това дава горе-долу таксите на НБУ и останалите частни университети. Което всъщност поставя въпроса нужно ли е реално да се вдигат бюджетите, но… да кажем, че има доста натрупана инфраструктура (сгради и др., също и лаборатории), която се нуждае от поддръжка.
За останалите ВУЗ-ове нямах време да търся точни данни, но за 2014 г. бюджетът за ВУЗ-овете общо е бил 375 млн. лв. През 2009 г. е бил 420 млн. Поправи ме, ако бъркам, но повечето от тези пари изобщо не отиват за заплати, а за доста мъгляви административни и др. разходи. А определянето на тези пари, като държ. субсидия, е на базата на бр. студенти, т.е. на калпак. Т.е. плащаме за количество, а не за ефективност.
***
Boris Pankov says:
June 9, 2014 at 3:41 pm
При положение, че до колкото помня СУ все още има задължения към топлофикация (или поне до скоро имаше) то е логично да се смята, че основната част от бюджета отива именно за консумативи и поддръжка на базата, което се оказва изненадващо скъпо. Аз съм изцяло за намаляване броят на висшистите, но това трябва да се направи от смело правителство (подобно на образователния ценз за гласуване) защото безспорно ще има много недоволни, а както знаеш правителствата не обичат да дразнят народа с подобни решения.
За съжаление по всичко личи, че в момента образованието не е приоритет на власт-имащите и така и ще си остане поне още известно време. До тогава не виждам как може да се говори за реформа именно понеже всяка позитивна такава трябва да е свързана с повишена мотивация под формата на по-добри материални облаги било то на учащи или преподаващи.
***
admin says:
June 9, 2014 at 4:49 pm
Дограмите ги подмениха, остават разни изолации и системи за автоматизиране, които да оптимизират енергопотреблението. Напр. в някои училища знам, че са автоматизирали локалното парно отопление, което им е намалило разходите за него с доста голям процент. По същество, един студент би отишъл да учи някъде не заради сградата, а заради това, което ще научи. Така че оптимизацията (вкл. спиране на централната Топлофикация, ако се наложи) е административна задача.
Останалото – във всеки отрасъл е така. Лесните решения са популярните. Но ако дадеш торба с пари на всеки човек, губиш ефективност. Въпреки, че те ще са доволни… и ще питат за още.