Нощем е тихо. Никой не ме закача и мисля по-добре. Ето ви една идея за по-качествено образование в България, която ми дойде преди малко. Приложима е както за средното, така и за висшето образование.
Всички учащи (ученици, студенти) да бъдат изпитвани чрез външно оценяване, най-често онлайн тестване – разбира се, присъствено, на място в самите университети. Тези тестове да са на база световни критерии, напълно спокойно може да са съставени и от екип международни експерти и/или специалисти от съответните сфери.
И от оценките на тези тестове да зависят заплатите на преподавателите и администрацията на всеки един университет.
Логиката е елементарна и стабилна – точно тогава преподавателите ще имат стимул да преподават качествено, а администрацията – да им помага. Много бързо и точно заради пазарните нужди ще отпаднат некачествените учебници. Слабите преподаватели или ще отпаднат или и те ще седнат да се научат. Учениците и студентите няма да могат да се оплачат от субективно отношение към тях. Самите училища и университети, под натиска едновременно на учащи и преподаватели ще трябва да осигурят максимално добри условия за учене.
Въпроси или коментари? Или да запретваме ръкави и да го направим!
Филип Дудин, 8 юни 2014 г.
***
(Добавям тук коментарите под статията, мигрирани от старата версия на сайта)
Boris Pankov says:
June 9, 2014 at 12:07 pm
Опасявам се, че подобна практика е обречена на неуспех. Дава се твърде много власт на учащите без да се взима под внимание човешката природа и до голяма степен безхаберието на някои студенти. Понеже нищо не зависи от оценката на нечия диплома, много студенти са просто доволни да “минат” изпита пък било то и с 3. Това лесно може да се превърне в “опорна точка” да се навреди на иначе съвестни преподаватели. Ако неговата заплата зависи от общия успех, а студентските оценки са без последствия за тях това лесно става разменна монета в ущърб на професорите. “ако се държиш гадно аз ще се представя зле на теста. На мен висока оценка не ми трябва, но твоята заплата зависи от това”. Като знаем колко е модерно да си търсиш правата в днешно време и как това е много видна практика по университетите защото студентите там за първи път се чувстват като автономни граждани и искат да упражнят правата си, мисля, че това ще доведе до повече негативни последици.
От друга страна ако дипломата по някакъв начин определя бъдещата заплата на студентите като коефициент, така че и те да са зависими от изхода на изпитите си, тогава пък нещата се обръщат. Отмъстителен преподавател ще вземе една по-ниска заплата но ще навреди трайно на даден студент.
Единствения начин нещо подобно да бъде внесено в употреба е посредством много високи премии за високите оценки (не сегашните доста смехотворни стипендии), така че студентите да имат реална причина да се борят за максимален успех. И дори тогава злоупотреби не се изключват. Тогава пък идва въпросът от къде да дойде финансирането за тези премии и се връщаме в изходна позиция.
Подобно обвързване на и без друго ниските преподавателски заплати по-скоро ще доведе до една напрегнатост от колкото подобряване качеството на образованието. По-голям успех може да се постигне чрез премии от колкото санкции, но това е сложно от бюджетна гледна точка.
***
admin says:
June 9, 2014 at 2:00 pm
Това сравнително лесно може да се коригира с комбинация от няколко прости мерки:
– леко увеличаване на бюджетите, давани на университетите
– затягане на приема чрез неколкократно намаляване на бройката
– дооооста по-сериозни учебни такси, подобно на частните университети
– стипендия за безплатно или много евтино обучение за всеки студент, който има висок успех
Това ще реши въпроса с немотивираните студенти. Същевременно, запазвайки обвързването на заплатите на преподавателите при увеличен бюджет, личният интерес нещата да са наред ще задвижи нещата в правилната посока.
Бюджетите на университетите хич не са малки, всъщност.
На ТУ за 2013 г. е бил 30 млн.
УНСС, 2014 г. – 16 млн. лв.
СУ, 2014 г. – 43 млн. лв. + 18 млн. лв. “допълнително държавно финансиране” (решението бе от февруари)
По данни в Уикипедия бр. студенти в тези три университета е съответно ~18, 20 и 22 хил. студента. Усреднено като бр. студенти / бюджет това дава горе-долу таксите на НБУ и останалите частни университети. Което всъщност поставя въпроса нужно ли е реално да се вдигат бюджетите, но… да кажем, че има доста натрупана инфраструктура (сгради и др., също и лаборатории), която се нуждае от поддръжка.
За останалите ВУЗ-ове нямах време да търся точни данни, но за 2014 г. бюджетът за ВУЗ-овете общо е бил 375 млн. лв. През 2009 г. е бил 420 млн. Поправи ме, ако бъркам, но повечето от тези пари изобщо не отиват за заплати, а за доста мъгляви административни и др. разходи. А определянето на тези пари, като държ. субсидия, е на базата на бр. студенти, т.е. на калпак. Т.е. плащаме за количество, а не за ефективност.
***
Boris Pankov says:
June 9, 2014 at 3:41 pm
При положение, че до колкото помня СУ все още има задължения към топлофикация (или поне до скоро имаше) то е логично да се смята, че основната част от бюджета отива именно за консумативи и поддръжка на базата, което се оказва изненадващо скъпо. Аз съм изцяло за намаляване броят на висшистите, но това трябва да се направи от смело правителство (подобно на образователния ценз за гласуване) защото безспорно ще има много недоволни, а както знаеш правителствата не обичат да дразнят народа с подобни решения.
За съжаление по всичко личи, че в момента образованието не е приоритет на власт-имащите и така и ще си остане поне още известно време. До тогава не виждам как може да се говори за реформа именно понеже всяка позитивна такава трябва да е свързана с повишена мотивация под формата на по-добри материални облаги било то на учащи или преподаващи.
***
admin says:
June 9, 2014 at 4:49 pm
Дограмите ги подмениха, остават разни изолации и системи за автоматизиране, които да оптимизират енергопотреблението. Напр. в някои училища знам, че са автоматизирали локалното парно отопление, което им е намалило разходите за него с доста голям процент. По същество, един студент би отишъл да учи някъде не заради сградата, а заради това, което ще научи. Така че оптимизацията (вкл. спиране на централната Топлофикация, ако се наложи) е административна задача.
Останалото – във всеки отрасъл е така. Лесните решения са популярните. Но ако дадеш торба с пари на всеки човек, губиш ефективност. Въпреки, че те ще са доволни… и ще питат за още.