Ромите, демографията, социалните помощи, изборите. За първите три се сещаме най-често покрай четвъртото. И всички те се отразяват на икономиката. Можем ли с един замах да хванем тези няколко заека? В този анализ ще предложа начин това да стане. Колкото и много да се говори (а в БГ се говори прекалено много), само реални действия могат да ни дадат резултат. Това, всъщност, са няколко прости стъпки:
1. Анализ какво всъщност ни е положението в момента – къде сме и на какво дередже
2. Да решим най-сетне какво точно искаме – конкретно, а не общи пожелателни приказки
3. Да преценим кои точно мерки ще ни свършат работа и да направим нужното.
Кои са проблемите всъщност? Всички са съгласни, че сме в икономическа, демографска, социална, политическа и т.н. криза, но в какво се изразява тя? Ще маркирам няколко от основните точки:
– ниски доходи на преобладаващата част от населението
– изнемогваща социална система
– бързо размножаваща се популация от роми, в огромната си част слабо образовани и без работа, което води и до проблеми с престъпност
– ниска раждаемост сред българската част от населението, предимно поради финансови проблеми
– често манипулиране на ромската общност от политическите сили чрез обещания и допускане на негласни преференции – безнаказаност, възможност да не плащат сметките си за вода и ток, узаконяване на незаконни постройки и др., които неща основателно пораждат недоволството на останалите граждани.
Твърде много хора фантазират, че решението на много от тези проблеми е в това да се забрани на ромите да гласуват. Или в това да се разреши гласуване само при определено завършено образование. Нищо подобно. Това – освен, че също може да се манипулира – може да доведе само до същата необразована и гладна ромска общност, която няма право и да гласува. Резултатът ще е нулев. Ако все още вярвате на подобна фантазия, помислете дали за едно безработно и голямо ромско семейство е по-важно да може да гласува или е по-важно да си осигурят пари, за да се издържат.
Решението е в икономическите мерки. Те се усещат ведната, а заплахата от глад е мощен мотиватор, който може да принуди дори и нас да се образоваме по-добре :)
И така, какво предлагам всъщност?
Обвързване на помощите за всяко дете с достигнатото нивото на образование на родителите. Схемата е елементарна:
– 1 дете (раждане) – помощи, примерно 100 лв
– 2 деца (раждания) – помощите се удвояват (200 лв на дете), но само, ако родителите са завършили средно образование
– 3 деца (раждания) – помощите продължават да нарастват (300 лв на дете), но само при завършено висше образование
– 4 и повече деца (раждания) – същото високо ниво на помощи за всяко дете, но само, ако родителите са висшисти. Ако не са – намаляване на помощите до нивото им за второ дете (200 лв), ако родителите са само със средно образование. И отрязването на всякакви помощи (НУЛА лева), ако са с основно или по-ниско образование.
Логиката е проста. По-добре образованите родители ще могат да възпитат и подготвят децата си по-добре. Ще ги научат на повече неща. И обратно, малко вероятно е родител, който няма завършен 8 клас, да подготви децата си адекватно за 21 век. За досегашните многодетни семейства, разчитащи на помощи, може да се предвиди гратисен 1-годишен период, след което помощите се запазват само, ако децата ходят на училище и успешно преминават във всеки по-горен клас.
Ред. – не бях проверил; оказа се, че и в момента детските се изплащат само при бележка от училището, че детето посещава училище. Както и че на твърде много места учителите са под натиск (понякога и заплахи), за да НЕ пишат отсъствия.
Резултат:
– Първо рязко ще спадне раждаемостта в социалните групи, които разглеждаме. Просто вече ще е съвсем неизгодно да се раждат деца с цел да се получават пари.
– След това, пак по финансови причини, тези деца ще започнат да ходят на училище и да учат. В крайна сметка, отново под този финансов натиск, те ще се изучат. Което ще ги превърне в адекватни и равностойни хора на пазара на труда.
– Социалната система ще поеме глътка въздух, защото вече няма да се налага постоянно да финансира досегашното “производство” на деца. Всъщност, дори ще се стимулира раждаемостта на деца от образовани родители. Възможно е разходите да не спаднат много или евентуално дори леко да се повишат, но ефективността ще скочи драстично.
– Когато децата задължително са в училище (или вкъщи и пишат домашни) те нямат толкова физическо време да се научат на потенциални престъпни умения.
– Когато родителите не могат да разчитат на бройката на децата си като източник на доходи, ще се принудят да работят.
– Политическите партии трудно ще дават обещания “да оправят положението”, защото то вече видимо ще се оправя. Ще им се наложи да обещават – и спазват – само ясни неща.
Ако някой се притеснява, че вместо да учат и работят, ромите ще изберат да станат крадци… не, няма. Не е чак толкова по-изгодно. България е малка, няма място за милион крадци (сред които и без друго вече има голям брой българи). Сигурните доходи от помощи при ходене на училище са значително по-добър стимул. Вярвам, че ромите, дори в трудно положение, биха предпочели да имат работа, вместо да се налага да крадат. Преди 1989 г., повече или по-малко ефективно, те са работили. А преди централизираният строй да им раздаде държавна работа, са имали занаяти.
Остава един основен въпрос. Тези мерки са твърде очевидни и елементарни. 25 години не бяха реално приложени от никоя партия, при все, че всички обещаваха както ефективни десни политики, така и класическата лява грижа за народа и за онеправданите. Четвърт век никой политик не свърши необходимото. Има ли сега партия, на която й стиска?
Чакам да видя коя партия, наричаща се дясна, ще проведе тази дясна политика, за да направи нещата ефективни. И коя партия, наричаща се лява, ще спре да залъгва хората и ще им помогне реално.