Начало

Напоследък нещо се уморих да чета как едно време всичко е било розово и прекрасно, че даже и ПТП-та нямало :) Затова събрах статистика за дълъг период от време, за да може да сравним колко всъщност са жертвите на катастрофи на пътя. Все още не съм намерил някои данни, които биха изяснили нещата още повече, но ще допълня статията в бъдеще.

Статистиката ми се отнася за над 50 г. период – от 1971 до 2022 г. и покрива както загиналите, така и ранените при ПТП. Нямаше налични консолидирани данни само за ранените през 2022 г., но това ще се коригира.

А сега да онагледим сухите данни с графики. Пикът на загиналите при катастрофи е бил приблизително от 1989 до 1994 г., но като цяло от 6-7 години насам жертвите на катастрофи годишно всъщност са наполовина на тези през соц епохата. Ето точните данни в таблица:

Броят пострадали (ранени) е сходен или малко по-голям, което е очаквано при многократно повече автомобили. Разбира се, ако съотнесем пострадалите спрямо броя автомобили на глава от населението, данните ще са изцяло в полза на новото време. На какво се дължи това?

Първата причина са комуникациите. Някога не е имало системи за безжична комуникация освен радиостанциите на полицията. Простичко казано, не е имало мобилни телефони. Ако някой катастрофира, твърде често дори никой не е разбирал преди да стане твърде късно. Дори някой да го види, той ще трябва да пътува до най-близкото населено място или полицейски патрул, откъдето да се свържат с Бърза помощ, които тепърва след това да пратят линейка.

Втората причина са системите за безопасност на автомобилите. Да, старите коли бяха “железни” и не се смачкваха, но новите всъщност са проектирани да се смачкват. Така те поемат удара вместо хората вътре. След това идва ред на въздушните възглавници, задължителните колани и т.н. Резултатът е налице.

Третият фактор е, че с падането на комунизма през 89-та и отварянето на границите, започна и масов внос на автомобили втора ръка, често в не твърде добро състояние (макар и по-модерни и качествени от соц возилата). Съответно автомобилите в България рязко увеличават броя си, но все още комуникациите са били на нивото на 80-те.

От 1997 до 2008 г. броят загинали е почти без промяна, като от 2009-та, две години след влизането в ЕС, започва да спада прогресивно. Отдавам това на окопитването на администрацията, която започва да сравнява данните за смъртността на пътя със средните за ЕС и да осъзнава колко по-зле е положението у нас. Съответно са взети мерки – постоянните акции на полицията. Съмнявам се да има още по-съществено подобрение преди държавата да преодолее корупцията и да започне да строи по-адекватни (вкл. добре проектирани) пътища, вместо пътната полиция като причина да пише по инерция “несъобразена с пътните условия скорост”. Да, трябва да караме разумно и да не се правим на състезатели, но състоянието на пътищата също е значим фактор.

Резкият спад през 2020 г. се дължи на пандемията и затварянето на хората, които почти спряха да пътуват тогава. А при по-слабо движение с по-малко участници, очевидно ще има и по-малко инциденти.

И така, основният извод е, че нещата не са еднозначни, и със сигурност “едно време при бай Тошо” не са били по-добре. Остава и да го осъзнаем.