Според историческите източници и международните анализи, основните случаи, в които Русия (Руската империя, СССР и Руската федерация) е започвала първа военни действия, включват следните държави и години:

1. Нападения от Руската федерация (от 1991 г. до днес)

Приднестровието, Молдова (1992 г.)

  • Тип конфликт: Военна намеса в сепаратистки конфликт (хибридна/непряка агресия).
  • Как започва: След обявяването на независимостта на Молдова през 1991 г., рускоезичният регион Приднестровие се отцепва. През пролетта и лятото на 1992 г. избухват тежки сражения между молдовската армия и сепаратистите.
  • Ролята на Русия: На територията на Приднестровието е дислоцирана съветската (вече руска) 14-а гвардейска армия. През юни 1992 г., под командването на генерал Александър Лебед, руските войски директно се намесват в боевете на страната на сепаратистите, като нанасят масирани артилерийски удари по молдовските сили в град Бендери.
  • Резултат: Молдова губи контрол над региона. Подписано е примирие, а руски войски остават в Приднестровието и до днес като „миротворци“ въпреки многократните искания на Кишинев и ООН за изтеглянето им.

Първа чеченска война (1994 – 1996 г.)

  • Тип конфликт: Вътрешен/сепаратистки (Чечения не е международно призната държава, но де факто функционира като независима от 1991 г.).
  • Как започва: През 1991 г. генерал Джохар Дудаев обявява независимостта на Чеченската република Ичкерия. След три години на неуспешни политически преговори и тайни опити на руските служби да свалят Дудаев чрез местна опозиция, Москва решава да използва сила.
  • Ролята на Русия: На 11 декември 1994 г. руската армия нахлува първа в Чечения от три посоки с цел „възстановяване на конституционния ред“. Последва кървав щурм на столицата Грозни, при който загиват десетки хиляди цивилни.
  • Резултат: Поради тежките загуби и липсата на успех, Русия подписва Хасавюртовските споразумения (1996 г.), изтегля войските си и отлага въпроса за статута на Чечения, оставяйки я де факто независима до 1999 г.

Руско-грузинската война (август 2008 г.)

  • Тип конфликт: Директна междудържавна война.
  • Как започва: Конфликтът ескалира около отцепническите грузински региони Южна Осетия и Абхазия, подкрепяни от Москва. Според разследването на независимата мисия на Европейския съюз (Докладът „Талиавини“ от 2009 г.), конфликтът е предшестван от месеци на руски провокации, раздаване на руски паспорти и незаконно вкарване на руски военни части и наемници в Южна Осетия.
  • Ролята на Русия: Вечерта на 7 август грузинската армия започва масиран артилерийски обстрел на град Цхинвали (Южна Осетия) в отговор на обстрели по грузински села и информация за навлизащи руски танкови колони. На 8 август Русия започва пълномащабна инвазия по суша, въздух и море, навлизайки дълбоко в международно признатата територия на Грузия (извън зоните на конфликта) и стигайки на десетки километри от столицата Тбилиси.
  • Резултат: За пет дни грузинската армия е разгромена. Русия признава независимостта на Южна Осетия и Абхазия (признати от едва няколко държави в света) и разполага там постоянни военни бази, окупирайки около 20% от територията на Грузия.

Украйна – Анексията на Крим и войната в Донбас (2014 г.)

  • Тип конфликт: Необявена хибридна война и териториална анексия. Това става само 20 г. след Будапещенското споразумение, по силата на което Украйна предава ядрените си оръжия на Русия, а тя (заедно с Великобритания и САЩ) се подписва като гарант за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
  • Как започва: През февруари 2014 г., след масовите протести на Евромайдана и бягството на проруския президент Виктор Янукович, в Украйна се формира проевропейско правителство.
  • Ролята на Русия: На 27 февруари 2014 г. руски специални части без опознавателни знаци („зелените човечета“) превземат парламента и ключови обекти на украинския полуостров Крим. През март, под дулата на руските автомати, е проведен непризнат от международната общност референдум и Русия анексира Крим. Едновременно с това Москва изпраща въоръжени групи (водени от бивши офицери от руските служби като Игор Гиркин), оръжие и редовни войски в Източна Украйна (Донбас), разпалвайки война в Донецка и Луганска област.
  • Резултат: Общото събрание на ООН приема резолюция, с която осъжда анексията като незаконна. Войната в Донбас отнема живота на над 14 000 души до 2022 г. и оставя част от Източна Украйна под контрола на проруски сепаратисти.

Пълномащабната инвазия в Украйна (2022 г. – до днес)

  • Тип конфликт: Пълномащабна конвенционална междудържавна война.
  • Как започва: След месеци на струпване на близо 200 000 руски войници по границите на Украйна и в Беларус, Москва отхвърля дипломатическите преговори и предявява ултиматуми към НАТО.
  • Ролята на Русия: На 24 февруари 2022 г. президентът Владимир Путин обявява началото на „специална военна операция“ и руските въоръжени сили започват непредизвикана, пълномащабна инвазия в Украйна от север (през Беларус към Киев), изток и юг, съпроводена с масирани ракетни удари по цялата страна.
  • Резултат: Общото събрание на ООН със смазващо мнозинство (141 гласа „за“) квалифицира действията на Русия като акт на агресия. Конфликтът прераства в най-голямата война в Европа след Втората световна война, водейки до стотици хиляди жертви, милиони бежанци и тежки международни санкции срещу Русия.

Забележка: В този период Русия провежда и мащабна военна операция в Сирия (от 2015 г.), но тя не се класифицира като нападение срещу държавата, тъй като руските войски влизат по официална покана на тогавашното правителство на Башар Асад.

    2. Нападения от Съветски съюз (1922 – 1991 г.)

     

    2.1 Нападения от СССР в период около Втората световна война (1939 – 1945 г.)

    1. Полша (септември 1939 г.)

    • Повод и претекст: На 23 август 1939 г. СССР и Нацистка Германия подписват таен протокол за подялба на Източна Европа. Официално Москва твърди, че полската държава е престанала да съществува след германското нападение от 1 септември и Червената армия влиза, за да „защити“ украинското и беларуското население. 
    • Ход на действията: На 17 септември 1939 г. (16 дни след нахлуването на Хитлер от запад) съветските войски пресичат източната граница на Полша без обявяване на война, удряйки полската армия в гръб.
    • Резултат: Полша е поделена между Германия и СССР. Над 200 000 полски войници са пленени, а около 22 000 полски офицери и интелектуалци са екзекутирани от съветския НКВД в Катинската гора през 1940 г.

    2. Финландия – Зимната война (ноември 1939 – март 1940 г.)

    • Повод и претекст: СССР настоява Финландия да отстъпи територии близо до Ленинград и да разреши съветски военни бази на своя територия. След като Хелзинки отказва, на 26 ноември 1939 г. съветската артилерия обстрелва собственото си гранично село Майнила и обвинява финландците (т.нар. „инцидент при Майнила“).
    • Ход на действията: На 30 ноември 1939 г. СССР денонсира пакта за ненападение и започва мащабна инвазия по суша и въздух, бомбардирайки Хелзинки.
    • Резултат: Въпреки огромното си числено превъзходство, Червената армия търпи тежки загуби в суровата зима, но в крайна сметка принуждава Финландия да подпише Московския мирен договор и да отстъпи около 11% от територията си (Карелия). Заради тази агресия СССР е изключен от Обществото на народите през декември 1939 г.

    3. Естония, Латвия и Литва (юни 1940 г.)

    • Повод и претекст: Съгласно тайните протоколи с Германия, балтийските държави попадат в съветската сфера на влияние. Москва обвинява трите страни в нарушаване на договорите за взаимопомощ и в заговор срещу СССР.
    • Ход на действията: В средата на юни 1940 г. СССР налага пълна военна и морска блокада и отправя ултиматуми с искане за незабавно допускане на неограничен брой съветски войски и смяна на правителствата. На 15–17 юни 1940 г. стотици хиляди съветски войници окупират трите държави.
    • Резултат: Проведени са манипулирани избори под съветски контрол, след които новите марионетни парламенти „поискват“ присъединяване към СССР. Независимостта на трите държави е ликвидирана за близо 50 години.

    4. Румъния (юни 1940 г.)

    • Повод и претекст: Позовавайки се отново на споразумението с Хитлер, Москва предявява претенции към Бесарабия (част от Руската империя до 1918 г.) и Северна Буковина (която никога не е била руска).
    • Ход на действията: На 26 юни 1940 г. СССР отправя 24-часов ултиматум към Букурещ. Оставена без съюзници (Франция току-що е капитулирала пред Германия), Румъния отстъпва без бой, а на 28 юни Червената армия окупира областите.
    • Резултат: От присъединените земи е създадена Молдавската ССР (днешна Молдова), а части от територията са предадени на Украинската ССР.

    5. Иран (август 1941 г.)

    • Повод и претекст: Въпреки че Иран обявява неутралитет във Втората световна война, СССР и Великобритания се опасяват от германско влияние в страната и се нуждаят от сигурен маршрут за доставка на съюзнически помощи („Персийският коридор“) и контрол над петролните находища.
    • Ход на действията: На 25 август 1941 г. съветски (от север) и британски (от юг) войски извършват съвместна, изненадваща инвазия в Иран.
    • Резултат: Иранската армия е разгромена за няколко дни, шахът Реза Пахлави е принуден да абдикира в полза на сина си, а страната остава окупирана до 1946 г.

    6. Япония (август 1945 г.)

    • Повод и претекст: На Ялтенската конференция (февруари 1945 г.) Сталин обещава на САЩ и Великобритания да се включи във войната срещу Япония три месеца след капитулацията на Германия.
    • Ход на действията: На 8 август 1945 г. (два дни след атомната бомбардировка над Хирошима) СССР едностранно разтрогва действащия Пакт за неутралитет с Япония и минути след полунощ на 9 август започва светкавична офанзива в Манджурия (Китай), Корея, Южен Сахалин и Курилските острови.
    • Резултат: Японската Квантунска армия е разгромена. СССР анексира Южен Сахалин и Курилските острови (които остават предмет на териториален спор с Япония и до днес).

     

    2.2 Нападения от СССР в период на Студената война (1945 – 1991 г.)

     

    7. Унгария (октомври – ноември 1956 г.)

    • Повод и претекст: Избухналата през октомври 1956 г. Унгарска революция сваля сталинисткото правителство. Новият премиер Имре Над обявява свободни избори и излизане на Унгария от Варшавския договор.
    • Ход на действията: След първоначално изтегляне, на 4 ноември 1956 г. СССР започва операция „Вихър“ – мащабна инвазия с над 30 000 войници и хиляди танкове, които атакуват Будапеща.
    • Резултат: Въстанието е потушено с цената на около 2500 убити унгарци, 200 000 души емигрират, а Имре Над е арестуван и екзекутиран.

    8. Чехословакия (август 1968 г.)

    • Повод и претекст: Реформите на лидера Александър Дубчек, известни като „Пражката пролет“ (свобода на словото, децентрализация и „социализъм с човешко лице“), са възприети от Москва като заплаха за контрола над Източния блок.
    • Ход на действията: През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. около 500 000 войници от Варшавския договор (основно съветски, подкрепени от части на Полша, Унгария, ГДР и България) нахлуват в Чехословакия без предупреждение.
    • Резултат: Чехословашката армия не оказва организирана съпротива по заповед на ръководството си, но при гражданските протести загиват над 130 души. Реформите са отменени, а в страната остават съветски войски до 1991 г.

    9. Афганистан (декември 1979 г.)

    • Повод и претекст: В Афганистан управлява просъветско комунистическо правителство, раздирано от вътрешни борби и изправено пред въстание на ислямските муджахидини. Москва не вярва на новия афганистански лидер Хафизула Амин, подозирайки го в контакти със САЩ.
    • Ход на действията: На 24 декември 1979 г. съветски войски нахлуват в Афганистан по въздух и суша. Три дни по-късно съветски специални части (операция „Щорм-333“) щурмуват президентския дворец в Кабул, убиват Амин и поставят на власт лоялния Бабрак Кармал.
    • Резултат: Нахлуването предизвиква десетгодишна партизанска война (1979–1989 г.), в която загиват около 15 000 съветски войници и между 1 и 2 милиона афганистанци. Войната се превръща в един от ключовите фактори за икономическото и политическото изтощение на СССР.

    Забележка: В началните години след Октомврийската революция (1918 – 1921 г.), още преди официалното създаване на СССР през декември 1922 г., болшевишката Червена армия нахлува и завладява редица новообявени независими държави, възникнали след разпада на Руската империя – включително Украинската народна република, Грузия, Армения и Азербайджан, както и напада Полша (1919–1921 г.) и Естония и Латвия (1918–1920 г.), където обаче търпи поражение.

     

    3. Нападения от Руска империя и Съветска Русия (до 1922 г.)

    Според историческите архиви и международните хроники, периодът до 1922 г. обхваща два ясно разграничени етапа: многовековната експанзия на Руската империя (1721 – 1917 г.) и завоевателните кампании на ранната Съветска Русия / РСФСР (1917 – 1922 г.), която си връща контрола над отцепилите се след революцията народи.

    По-долу са детайлите за най-значимите случаи, в които руските или болшевишките сили започват първи военни действия или нахлуват на чужда територия.

    Част I: Нападения от Съветска Русия (1917 – 1922 г.)

    След болшевишкия преврат през октомври 1917 г. десетки народи от бившата Руска империя обявяват независимост. Под лозунга за „световна революция“ и възстановяване на границите, Червената армия предприема поредица от офанзиви.

    1. Украинската народна република (1917 – 1921 г.)

    • Ход на действията: След като Централната рада в Киев обявява автономия, а по-късно и пълна независимост, през декември 1917 г. съветското правителство в Петроград поставя ултиматум и изпраща Червената гвардия да нахлуе в Украйна, създавайки марионетно съветско правителство в Харков. Следват три години на ожесточени боеве, в които болшевиките многократно нахлуват в страната.
    • Резултат: Независимата украинска държава е унищожена, а по-голямата част от територията ѝ е включена като Украинска ССР в състава на СССР през 1922 г.

    2. Естония, Латвия и Литва (ноември 1918 – 1920 г.)

    • Ход на действията: Веднага след капитулацията на Германия в Първата световна война (ноември 1918 г.), Съветска Русия анулира Брест-Литовския мирен договор и напада трите новообявени балтийски републики в опит да установи съветска власт там.
    • Резултат: В тези войни за независимост Естония, Латвия и Литва успяват да отблъснат Червената армия. През 1920 г. Москва е принудена да подпише мирни договори, с които признава тяхната независимост „за вечни времена“.

    3. Полша – Полско-съветската война (1919 – 1921 г.)

    • Ход на действията: След възстановяването на Полша през 1918 г., двете страни влизат в сблъсък за спорните земи на днешна Беларус и Украйна. Макар полските сили да предприемат настъпление към Киев през пролетта на 1920 г., през лятото на 1920 г. Червената армия започва мащабна контраофанзива с цел да превземе Варшава и да пренесе революцията в Германия.
    • Резултат: В битката при Варшава („Чудото на Висла“, август 1920 г.) полската армия разгромява съветските войски, което води до Рижкия мирен договор от 1921 г.

    4. Азербайджан, Армения и Грузия (1920 – 1921 г.)

    • Ход на действията: През 1918 г. в Южен Кавказ възникват три независими демократични републики.
      • Азербайджан (април 1920 г.): 11-та Червена армия пресича границата без обявяване на война, превзема Баку за няколко дни и сваля правителството.
      • Армения (ноември 1920 г.): Използвайки тежкото положение на Армения след война с Турция, съветските войски нахлуват и налагат съветска власт.
      • Грузия (февруари 1921 г.): Въпреки че през май 1920 г. Москва официално признава независимостта на Грузия с Московския договор, девет месеца по-късно Червената армия нахлува от няколко посоки, превзема Тбилиси и сваля законното социалдемократическо правителство.
    • Резултат: Трите държави са обединени в Задкавказка СФСР и присъединени към СССР.

    Част II: Нападения от Руската империя (1700 – 1917 г.)

    По време на имперския период войните за териториално разширение се считат за обичайна практика сред великите сили. Руската империя се разраства средно с десетки хиляди квадратни километри годишно чрез поредица от нападателни кампании.

    1. Войните на Русия с Швеция (1700 г., 1741 г., 1808 г.)

    • Велика северна война (1700 – 1721 г.): Цар Петър I се присъединява към антишведска коалиция и пръв обявява война на Швеция (август 1700 г.), обсаждайки Нарва. Целта е излаз на Балтийско море. Резултатът е присъединяването на Естония, Ливония (Латвия) и Ингрия.
    • Финландска война (1808 – 1809 г.): В съюз с Наполеон, император Александър I нахлува без обявяване на война в шведската провинция Финландия през февруари 1808 г. Швеция губи Финландия, която става Велико княжество в състава на Руската империя.

    2. Подялбите на Полша (1792 г. и 1830 г.)

    • Руско-полската война (1792 г.): Когато Жечпосполита приема първата модерна демократична конституция в Европа (Конституцията от 3 май 1791 г.), императрица Екатерина II я обявява за опасна и изпраща 100-хилядна руска армия да нахлуе в Полша. Това води до Втората (1793 г.) и Третата (1795 г.) подялба, при които Полша е заличена от картата за 123 години.
    • Ноемврийското въстание (1830 – 1831 г.): Руски войски нахлуват в автономното Полско царство, за да смажат въстанието за независимост, след което автономията е напълно премахната.

    3. Войните с Османската империя (1710 г., 1735 г., 1853 г., 1877 г.)

    Между двете империи се водят 12 войни. В няколко ключови случая Русия е страната, която първа започва военните действия:

    • 1735 – 1739 г.: Русия напада османските владения и превзема Азов и Крим (в съюз с Австрия).
    • Кримската война (1853 – 1856 г.): Под претекст за защита на православните християни, през юли 1853 г. руската армия нахлува първа и окупира османските васални Дунавски княжества (Молдова и Влашко). Това провокира Османската империя, а по-късно Великобритания и Франция, да обявят война на Русия.
    • Руско-турската война (1877 – 1878 г.): На 24 април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя и преминава река Дунав. Тази война като странично следствие води до освобождението на България и независимостта на Румъния, Сърбия и Черна гора.

    4. Войните с Персия / Иран (1722 г. и 1804 г.)

    • Руско-персийска война (1722 – 1723 г.): Петър I започва поход по крайбрежието на Каспийско море, възползвайки се от вътрешната криза в Персия.
    • Руско-персийска война (1804 – 1813 г.): Руските войски щурмуват персийската крепост Гянджа, което отприщва война, завършила с присъединяването на днешни Грузия, Дагестан и Северен Азербайджан към Русия.

    5. Завоюването на Кавказ и Централна Азия (XIX век)

    • Кавказката война (1817 – 1864 г.): Почти половинвековна завоевателна кампания на Руската империя срещу планинските народи в Северен Кавказ (Чечения, Дагестан и Черкезия). Завършва с пълното покоряване на региона и масовото прогонване/избиване на черкезите (Мухаджирство).
    • Централна Азия (1850 – 1885 г.): Поредица от военни експедиции, при които Руската империя атакува и присъединява Кокандското ханство, Бухарския емират, Хивинското ханство и земите на туркмените, разширявайки границите си до Афганистан и Китай.

    Забележка: В този списък не са включени конфликти, в които Русия е нападната първа (напр. инвазията на Наполеон през 1812 г. или нахлуването на Нацистка Германия през 1941 г.), както и войни, в които Русия влиза като част от по-широки европейски коалиции (напр. Седемгодишната война или Първата световна война).

    Според историческите изследвания и международните анализи, въпреки смяната на политическите режими – от абсолютна монархия през комунистическа диктатура до съвременната Руска федерация – геополитическите цели, методите и дипломатическите оправдания при започване на военни действия показват забележителна приемственост.

    Външнополитическата стратегия на Москва през последните три века се води от няколко повтарящи се модела, независимо от идеологията на деня.

    Сравнителна таблица по исторически епохи

    ХарактеристикаРуска империя (1700 – 1917 г.)Съветски съюз (1917 – 1991 г.)Руска федерация (1991 г. – до днес)
    Основен мотив Териториална експанзия, излаз на топли морета (Балтийско, Черно), статут на Велика сила. Разпространение на комунизма, създаване на буферна зона в Източна Европа, контрол над Източния блок. Възстановяване на сферата на влияние („близката чужбина“), предотвратяване на разширяването на НАТО и ЕС.
    Официален претекст Защита на православните християни и славянските народи; възстановяване на „исторически земи“. „Освобождаване“ на работническата класа, „братска помощ“, превантивна защита на границите. Защита на рускоезичното население, „миротворчески операции“, „денацификация“ и борба с тероризма.
    Типичен метод на действие Директно обявяване на война, мащабни сухопътни кампании, сключване на коалиции за подялба на съседи (напр. Полша). Ултиматуми, инсценирани гранични инциденти (Майнила), светкавични инвазии, инсталиране на марионетни режими. Хибридна война, използване на войски без опознавателни знаци („зелените човечета“), подкрепа за сепаратисти, последвани от конвенционална инвазия.
    Отношение към международното право Действа според „правото на силния“, характерно за имперската епоха в Европа. Нарушава двустранни пактове за ненападение (Финландия, Балтийските страни, Япония) и Устава на ООН (Унгария, Чехословакия, Афганистан). Нарушава Устава на ООН, Будапещенския меморандум (1994 г.) и двустранни договори за признаване на границите.
    Краен резултат Превръщане в най-голямата континентална империя в света, присъединяване на десетки народи. Създаване на свръхсила с контрол над половин Европа, но с висока цена – икономическо изтощение и разпад на СССР. Замразени конфликти и анексирани територии, но за сметка на тежка международна изолация, санкции и разширяване на НАТО (Финландия и Швеция).

    Четири повтарящи се модела през вековете

    Анализът на конфликтите от 1700 г. до днес откроява четири постоянни стратегии, които се повтарят във всяка епоха:

    1. Концепцията за „буферната зона“ (Сигурност чрез експанзия):
      Поради липсата на естествени географски прегради (планини или океани) в Източноевропейската равнина, руските владетели традиционно търсят сигурност, като преместват границите все по-надалеч от Москва. Това обяснява както завоеванията на Петър I и Екатерина II, така и пакта „Рибентроп–Молотов“ от 1939 г. и съвременните искания за неутрален статут на Украйна и Грузия.
    2. „Защита на своите“ като повод за намеса:
      Претекстът за защита на малцинствата е най-устойчивият инструмент в руската дипломация:
      • През XVIII и XIX век това е защитата на православните християни в Полша и Османската империя.
      • През 1939 г. СССР нахлува в Полша под претекст, че защитава украинското и беларуското население.
      • През 2008, 2014 и 2022 г. Руската федерация оправдава действията си в Грузия и Украйна със защита на рускоезичното население и руските граждани (след предварително масово раздаване на руски паспорти).
    3. Създаване на марионетни правителства или отцепнически анклави:
      Вместо директна анексия на цели държави, Москва често предпочита да инсталира лоялни режими (Полша през XVIII век, Източна Европа след 1945 г., Афганистан през 1979 г.) или да поддържа замразени конфликти чрез непризнати републики (Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, ДНР и ЛНР), които блокират евроатлантическата интеграция на съседните държави.

    Войни за експанзия преди 1700 г.

    Според историческите хроники и изследвания на руската държавност, преди 1700 г. – в епохата на Великото Московско княжество (до 1547 г.) и Руското царство (1547 – 1721 г.) – се формира самата териториална основа на държавата. След отхвърлянето на монголо-татарското иго през 1480 г., малката княжеска територия около Москва започва непрекъсната, агресивна експанзия във всички посоки, превръщайки се за два века в най-голямата по площ държава в света.

    В този период мотивите са „събирането на руските земи“, завладяването на наследството на разпадащата се Златна орда и борбата за излаз на Балтийско и Каспийско море.

    По-долу са основните случаи преди 1700 г., в които Москва започва първа военни действия или нахлува на чужда територия.

    1. Унищожаването на независимите руски княжества и републики (XV – XVI век)

    Преди да тръгне срещу чужди народи, Москва подчинява със сила съседните независими източнославянски държави:

    • Новгородската република (1471 г. и 1478 г.): Великият княз Иван III напада богатата и демократична Новгородска република, разгромява войската ѝ в битката при река Шелон, премахва народното събрание (вечето), изселва местния елит и присъединява огромните ѝ северни територии.
    • Тверското княжество (1485 г.): Основният съперник на Москва за лидерство в Североизточна Русия е обсаден и анексиран от Иван III.
    • Псковската република (1510 г.) и Рязанското княжество (1521 г.): Синът му Василий III нахлува и ликвидира последните независими руски държавици, завършвайки централизацията.

    2. Завладяването на татарските ханства (Поволжието и Сибир, XVI век)

    След разпадането на Златната орда, първият руски цар Иван IV (Грозни) предприема поредица от завоевателни походи на изток и юг:

    • Казанското ханство (1552 г.): След няколко неуспешни похода, през 1552 г. Иван Грозни обсажда и превзема столицата Казан, избивайки голяма част от защитниците и присъединявайки Средното Поволжие.
    • Астраханското ханство (1554 – 1556 г.): Руските войски нахлуват надолу по река Волга, превземат Астрахан и си осигуряват директен излаз на Каспийско море.
    • Сибирското ханство (1581 – 1598 г.): С финансирането на търговската фамилия Строганови и подкрепата на царя, казашкият атаман Ермак Тимофеевич нахлува отвъд планината Урал и разгромява Сибирското ханство. Това поставя началото на завоюването на целия Сибир и Далечния изток, при което руските казаци и войски подчиняват десетки коренни народи (ханти, манси, буряти, якути, чукчи и др.), достигайки Тихия океан през 1639 г.

    3. Войните на запад: Ливония, Полша-Литва и Швеция (XV – XVII век)

    Опитите на Москва да пробие към Балтийско море и да отнеме земи от Великото Литовско княжество (по-късно Жечпосполита) водят до десетилетия на нападателни войни:

    • Руско-литовските войни (1492 г., 1500 г., 1512 г.): Иван III и Василий III многократно нападат Великото Литовско княжество, отнемайки му близо една трета от територията (включително Чернигов и Смоленск).
    • Ливонската война (1558 – 1583 г.): През януари 1558 г. Иван Грозни нахлува пръв в Ливонската конфедерация (днешни Естония и Латвия) с цел да завладее балтийските пристанища. Нападението провокира намесата на Полша, Литва, Швеция и Дания, които се обединяват и в крайна сметка отблъскват Русия.
    • Руско-полската война (1654 – 1667 г.): По време на казашкото въстание на Богдан Хмелницки срещу Полша, цар Алексей Михайлович се намесва и напада Жечпосполита през 1654 г. Войната завършва с Андрусовското примирие, с което Русия присъединява Източна (Левобрежна) Украйна, Киев и Смоленск.
    • Руско-шведската война (1656 – 1658 г.): Възползвайки се от факта, че Швеция е въвлечена в тежка война с Полша („Шведският потоп“), цар Алексей Михайлович напада шведските владения в Прибалтика в неуспешен опит да си върне излаза на Балтийско море.

    4. Първите сблъсъци с Османската империя и Кримското ханство (XVII век)

    Макар през XVI и XVII век Кримското ханство (васал на Османската империя) редовно да извършва опустошителни набези за роби в руските земи, в края на XVII век Русия преминава в мащабно настъпление на юг:

    • Кримските походи (1687 г. и 1689 г.): Присъединявайки се към европейската Свещена лига срещу Османската империя, руският регент княз Василий Голицин повежда две огромни армии (над 100 000 души) в опит да нахлуе и завладее Кримското ханство (и двата похода завършват с провал поради безводието в степите).
    • Азовските походи (1695 – 1696 г.): Младият цар Петър I напада османската крепост Азов при устието на река Дон, превземайки я при втория опит – първата стъпка към бъдещото завладяване на Черноморието.

    Обобщение за периода на Русия преди 1700 г.

    Ако след 1700 г. Русия действа като модерна европейска империя, която води войни за баланс на силите и буферни зони, то между 1480 и 1700 г. се оформя самият „експанзионистичен код“ на държавата. За този период от малко над два века територията на Московската държава нараства от около 430 000 кв. км (колкото днешна Швеция) до над 14 милиона кв. км, превръщайки се в трансконтинентална империя още преди Петър I официално да я провъзгласи за такава през 1721 г.