Начало

Детайли

Категория: Анализи

Публикувано на 23 февруари 2022

Определената от СОС цена за глобата със скоба и паяк противоречи на закона. Защо и как се получава това?

Общинското дружество ЦГМ (Център за Градска Мобилност) извършва определени дейности. Сред тях, тъй като е упълномощен, влизат поставянето на скоби и репатрирането на неправилно паркирани автомобили. ЦГМ извършва това по цени (обърнете внимание на думата, тя е важна), определени в наредба от Столичен общински съвет.

И така, ЦГМ работи по определени цени, указани в наредба от СОС. В правния мир обаче съществува йерархия на нормативните актове, ясно указана в Административно-процесуалния кодекс. Под международните актове и под Конституцията стоят законите, а наредбите са под законите. При това никой нормативен акт не може да противоречи на акт от по-висока степен:

“Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.”

Прочети още …

Детайли

Категория: Анализи

Публикувано на 11 Ноември 2021

Няколко лични впечатления през годините + анализ на МЛМ в страната

Наскоро в една онлайн дискусия се зададе въпрос за МЛМ компаниите. След кратък размисъл реших да дам и своето мнение и впечатления с детайли, за да е по-информативно спрямо отговор от няколко думи. И така…

МЛМ се базира основно на психология. Да имаш нещо по-специално, което иначе не можеш да си купиш от магазина, та трябва да е през “твой човек” :) Всички, участващи в тези схеми (защото реално са си схеми), са здраво надъхани колко невероятни продукти продават – съответно и си вярват, и то искрено си вярват. След което, предполагам предимно заради куцо обучение, започват в брутална степен да досаждат на всичките си роднини, приятели и познати, които съответно започват да ги избягват, и техният социален кръг постепенно започва да се стеснява в посока към другите хора в МЛМ бизнеса (освен ако не се сдържат да не предлагат продуктите си на всеки познат, с който се видят).

Самите продукти на MLM индустрията – в почти всички случаи са козметика, уелнес, продукти “за здравето” и подобни. Това има съвсем логична и обоснована причина. За разлика от техниката, където продуктите имат ясни параметри и продуктови характеристики, респ. възможност за обективно сравнение, както също и гаранция и дори техническа поддръжка, тук са консумативи, които се възприемат субективно. Съответно и отново – психологията и убеждаването надделяват над обективността.

Още нещо за продуктите – в почти всички случаи съм забелязал, че всичко се върти около една легенда за продукта, изграден върху някакви съставки от вълшебно растение/водорасло/алое вера/билки (или поне супер специална магнитна гривна/наколенка), което вирее само на другия край на света, по възможност в Тибет, и по-точно през 9 планини в 10-та, в недостъпна долина и крайният потребител няма никакъв шанс да си набави самостоятелно това вълшебно нещо, та трябва да ползва посредничеството на компанията и нейните страхотни продукти, които ще направят чудеса за здравето ви! :)

Ценова политика на МЛМ – разбира се, при козметичните продукти себестойността е ниска, а огромна част от продажбената цена се разпределя по веригата. Както при всяка пирамидална структура, най-добре (а често и единствено) печелят, и то сериозно, създателите и преките им последователи. Останалите са с хъс, надежда и вяра, но си и остават с тях.

Някои от МЛМ компаниите (надявам се малък процент) имат и политиката да взимат годишна такса от дистрибуторите си. Това е толкова нелепо и обидно, че практически никой от техните дистрибутори не се е замислял обективно по въпроса. Преди може би около 15 години бях на една презентация на ХербаЛайф. Наред със слайдовете с круизни кораби, лъскави коли и т.н. (стръв за шарани), имаше и конкретна информация – че приходите им са еди-колко си на година, че оперирайки в цял свят имат (примерно) над 1 млн. дистрибутори и някак между другото споменаха, че има годишна такса за великото право да сте им дистрибутор, която е скромната сума от, примерно, 50 лева. В края на презентацията, понеже съм математически ориентиран, им зададох въпрос – таксата еднаква ли е в цял свят? Ама да, разбира се, това са световни стандарти и ние мноооого държим на тях. Благодаря много, отговорих, защото вече имах последната неизвестна от уравнението. Брой дистрибутори умножено по год. такса = около 25 % от цитираните годишни приходи на компанията.

Вербуването на дистрибутори, на което присъствах преди 5-6 години на презентация на LR, е няколко идеи по-шлифовано, но изключително сектантско – залата се затваря, не се пускат хора да влизат/излизат, и водещият започва да разказва разни неща, съчетани с НЛП въпроси – няколко въпроса с очевиден отговор “да” и след това въпрос за нещо клонящо към компанията. Естествено, хората вече бяха с нагласата да се съгласят. Може би трябва ако се видя с излишно време да потърся отново тяхна презентация и тайно да заснема какво става. Не мога да кажа дали сега е същото, нито дали при други компании е същото, но това, на което бях свидетел тогава, беше… вероятно все още в рамките на законното, но меко казано неетично и неморално за мен. А хората, които се зарибяват, масово губят (ако са имали изобщо) рационалната си преценка за нещата.

За финал – този постинг отразява единствено личните ми впечатления от срещи с компании и техни представители. От юридическа гледна точка това не е препоръка нито за избягване, нито за инвестиция, и не следва да се разглежда като такава.

Детайли

Категория: Анализи

Публикувано на 18 Юни 2020

Тази вечер – 19 юни 2020 г. – беше общественото обсъждане за въвеждане на зелена зона в Редута, Гео Милев и Слатина (т.е. Хр. Смирненски). Засега, изглежда, ще остане на фаза обсъждане. Подготвих и зададох 9 въпроса на представителя на Център за Градска Мобилност. Би било твърде оптимистично да нарека отговора му адекватен, но все пак, ето въпросите, които поставих:

1. Какво е предназначението на автомобилите? Гражданите ще ползват ли автомобили в града, ако имат директни транспортни връзки?
   Пример – липсва транспорт от Редута до района на летището, както и до Хаджи Димитър
2. Гео Милев, Редута и Слатина жилищни квартали ли са?
3. Какво е транспортното движение на хората, живущи в жилищните квартали – преобладаващо сутрин от дома към работа и вечер в обратната посока или обратно? Ако това е преобладаващото движение, то как зелената зона ще помогне за решаване на проблема с недостига на паркоместа (който е причината хората да паркират неправомерно)?
4. Какво е работното време на зелената зона? Може ли да се очаква, че зонирането ще ограничи паркирането във вечерните и нощни часове?
5. Зелената зона променя ли правилата за паркиране, установени от правилника за прилагане на Закона за Движение по Пътищата? Ако даден автомобил е паркиран неправомерно (в тревна площ, блокира тротоар или е на кръстовище), той ще търпи ли санкция само ако кварталът е зелена зона, или във всички случаи?

   Прочети още …

Детайли

Категория: Анализи

Публикувано на 17 Декември 2019

Написах този анализ преди повече от година, но и днес виждам хора, които още вярват на илюзии. Може би, ако е публикуван, това ще помогне…
4 октомври 2017 г.

В страна, където рядко питат народа за каквото и да е, референдумите са голямо събитие. Особено предизвиканите такива. Моите адмирации към Слави Трифонов и екипа му, че успяха да съберат достатъчно подписи за това.

Системата има нужда от меко казано основен ремонт, ясно е за всички. И народното недоволство е основателно. Но народът мисли и реагира първосигнално. Емоционално. И, уви, народът подкрепи референдум, който в по-голямата си част не може да промени нищо. Затова ще анализирам всеки от въпросите, които ще бъдат зададени.

1. Какво решава задължителното гласуване и ще подобри ли управлението, ако да – как?

В Гърция, Белгия и Люксембург гласуването по закон е задължително. Формално има санкции за негласуване, реално такива не се налагат (освен в Люксембург). Нямам информация за изборната активност в Люксембург. В Белгия това активността на изборите от 25 май 2015 г. е била над 90 %. В Гърция на изборите за европарламент са гласували много по-малко – 58 %. Санкции се налагат и в Северна Корея, Аржентина, Австралия (там е задължително само присъствието, а не самото гласуване), Бразилия, Конго, Еквадор, Люксембург, Науру, Перу, Сингапур и Уругвай.

Извод – задължителното гласуване няма отношение нито към ефективността на управлението, нито към благосъстоятелността на съответната държава. Северна Корея е може би най-изостаналата и затворена страна в света. Сингапур – една от най-развитите. Гърция е сред най-корумпираните и зле управлявани държави в Европа. Люксембург трайно е на много високо ниво.

Също така, подобна мярка иззема правото от гражданите и го превръща в задължение. Това е подмяна. Така не се създава нова реална причина хората да гласуват. Липсата на активност е заради разочарованието от политиците досега и възприемането, че всички са еднакви.

Единственият (хипотетичен) плюс от задължителното гласуване е, че то може значително да намали тежестта на вота от „изборен туризъм”. Това обаче няма да стане, ако принудените да гласуват хора просто пуснат празни/невалидни бюлетини (което най-вероятно ще стане). Няма да се случи и ако има значителни изборни манипулации с пренаписани/подменени протоколи. А точно това се наблюдаваше на последните избори у нас.

2. Ако депутатите са 120 – ще имаме ли по-демократично и почтено правителство, по-отговорен ВСС, по-силни регулатори и т.н. и броят на депутатите ли гарантира това?

По-малко хора ще правят същото като досега. На пръв поглед идеята е да се намалят „хрантутниците”. На практика, ако не се намали двойно и минималният размер на парламентарните групи, това ще доведе само до окрупняване на властта към по-големите партии.

Да анализираме ситуацията в ЕС. Има няколко държави, близки до България по население:

Тоест няма никаква връзка между броя жители, броя депутати и качеството на управление на държавата.

3. Ако избираме депутатите мажоритарно в два тура, ще бъдат ли по-качествени от кметовете, които избираме по този начин и защо?

Няма да доведе непременно до по-добри професионалисти в парламента. Хората са склонни да избират тези, които са по-известни и за които са чували. Понякога това е абсолютно ирационално. Пример – през 80-те години в италианския парламент като депутат влиза и порно звезда.

Важно е да се допълни – въпросът на включва избирането им с абсолютно мнозинство. Това почти не е възможно. В много случаи някой ще е против по някаква причина. Трябва или всички единодушно да признаят качествата на съответния кандидат или просто да са се договорили предварително. Второто е по-вероятно.

Шоуто на Слави – референдум с 6 въпроса

4. Ако избираме пряко полицейските началници – те политици ли ще са и как ще гарантират повече сигурност и ред?

Това ще ги подреди по медийна активност, а не по професионални качества. Типичен пример е Бойко Борисов, който години наред по медиите се правеше на страхотно ченге и с този имидж си създаде електорат, за да стане кмет на София, а след това и премиер. Резултатите са видими.

Важно – въпросът на Слави и тук включва избирането им с абсолютно мнозинство. Това почти не е възможно. В много случаи някой ще е против по някаква причина. Трябва или всички единодушно да признаят качествата на съответния кандидат или просто да са се договорили предварително. Второто е по-вероятно.

5. Ако субсидията е 1 лев на глас, партиите по-малко порции ли ще разпределят?

Не знам какво значи по-малко порции, но ще разгледам въпроса икономически.

1 – Намаляването на субсидията ще спести минимални за бюджета пари. Колко? На година средно партиите общо са получавали ~48 млн. лв (2009-2013 г). Това значи, че спестените пари от намалени до 1 лв/глас субсидии ще са ~40 млн. лв годишно. Ако сравним това с бюджета от над 1 млрд. лв годишно за МВР (и ефективността му), виждаме, че говорим за прах в очите.

2 – Това ще принуди партиите да търсят други източници за финансиране или просто да се закрият. Това според мен най-често (особено за парламентарно представените партии) ще значи повече корупция. Тя и в момента е налице, така че ефектът е съмнителен.

6. Ако приемем, че депутатите са наполовина и субсидията е 12 пъти по-малка, кой ще разпределя спестените пари ( колко ще са те) и това как ще подобри благосъстоянието ни?

По последните данни, които намерих, базовата заплата на депутатите е ~2800 лв. Към това за доста от тях могат да се включат и надбавки за участия в комисии и т.н., които често пъти почти удвояват дохода, но за опростяване на сметката ще приемем, че заплатите им са по 3 хил. лв. Това прави:

3000 лв * 120 депутата * 12 месеца = 4.32 млн. лв спестени пари

Субсидията за партиите е 11 лв на глас (или 10.80 лв, когато го калкулирах; средният размер в ЕС е 3.5 евро на глас).

Общо спестени ще са няколко милиона (120 депутатски заплати годишно) от намаляване броя на депутатите и още ~40 млн. от субсидиите. Общо към 45 млн. лв годишно ще се спестят. Увеличените от корупция и случайни разхищения разходи ще са далеч повече. На фона на проблемите, това е прах в очите и няма никакво значение. В допълнение – така спестените пари ще се разпределят от по-малък брой хора.