Tag Archives: пенсиониране

Протестираща полиция – заплахи и пенсиониране

Другарки и другари, новина! Полицията протестира! А това ни води към анализ и изводи, които хич не са приятни…

Сега няма да пиша за бежанците, нито за изборите. Те ще почакат, защото сме изправени пред (поне) 20 заплахи, свързани с тези, които вземаха по 20 заплати като се пенсионират. И не бива да оставаме слепи за реалността. Защото полицаите излязоха да протестират едва след като финансовият министър посегна на бонусите им. И това е само симптомът за една доста по-тежка болест – пазителите на реда вече не пазят никакъв ред, освен своя. Те са се превърнали в наемници. Платено средство за силови решения.

Ето и моя списък от (засега) 9 заплахи от МВР, свързани с работата (и начина на работа) на полицията:
1. Ниска ефективност. МВР е ресорът, който от години получава най-висок бюджет, ежегодно по над 1 млрд. лв. На 8 място в света сме по брой полицаи на глава от населението. Въпреки това, борбата с престъпността не е успешна, напротив. Огромна част от населението не се чувства сигурно, битовата престъпност по селата е почти безнаказана, а срещу политици и висши държавни служители почти няма действия (това е свързано и с работата на прокуратурата и съдебната система).
2. Неправилната мотивация за работа. С годините служителите в силовите ведомства (МВР и МО) започнаха да получават все повече бонуси, които пораждат основателно обществено недоволство. Най-известният от тези бонуси е финансов – 20 брутни заплати при пенсиониране (което за капак става на доста ранна възраст). Факт е, че работата на оперативните МВР служители е стресираща и рискована. И затова би трябвало да бъде приравнена на определена категория труд. Но подобни бонуси няма нито за лекарите, нито за учителите. Резонен е въпросът “защо” – нима едните заслужават повече от другите? Има и ред други бонуси. Всичко това поражда неправилна мотивация за избор на професия, защото се дава на всички наред, а не само за резултати. В резултат излиза, че системата на МВР е направена да привлича, с една дума, хрантутници. Аргументът, че това са заслужени пари заради риска някой да пострада при изпълнение на служебните си задължения (да бъде застрелян, ранен и т.н.) не е валиден – това е риск, който е предварително известен, служителите имат застраховки и знаят, че естеството на работа предполага възможност това да се случи. Това го знаят, повтарям, още преди да кандидатстват за тази работа.
3. Двоен стандарт. Когато масово всички протестирахме в течение на повече от 1 година, полицията не се включи. Не знам дали осъзнаваха, че това беше борба за всички, но полицаите послушно изпълняваха заповедите отгоре, за което бяха и възнаградени. Сега, едва когато министърът на финансите посегна на техните бонуси, полицаите се вдигнаха на протести в София, Пловдив, за малко блокираха една магистрала, планински проходи и граничните пунктове с Турция. Накратко – полицията показа, че се ръководи от личния си интерес, а не от обществения. И тази реакция е светкавична, буквално на следващия ден. Т.е. МВР служителите нямат проблем да реагират бързо. Под въпрос остава защо не реагираха бързо (или изобщо) за десетки други неща.
4. Чувство за безнаказаност. Наблюдава се практически навсякъде и на всички нива. Полицията е тази, която следи за нарушения и наказва, но никой не следи и не наказва полицията. Преминаването на червено със служебен автомобил (без включена звукова и светлинна сигнализация), забранени маневри, произволно паркиране – всичко това е честа практика и то е само дребен пример.
5. Склонност за злоупотреба със служебно положение. Идеята за безнаказаност води и до идея за повече права и власт. И опити за натиск над останалите. И никой друг не дава по-добър пример от самия Синдикален Алианс Сигурност на МВР, който в съобщението си до медиите опита да заплашва мин. на финансите – давам извадка от което:
“Напомняме на министър Горанов, че … той нито е вечен на своя пост, нито може да си позволява да нарушава законите на Република България безнаказано. Още при първото негово закононарушение, за което констатираме, че изпълнява състав на престъпление от Наказателния кодекс, ще предприемем незабавни мерки да му бъде потърсена отговорност.”
Трябва да отбележа, че този САСМВР е един от синдикатите на полицията, без да е най-големият. Което е някаква надежда, според мен. Но въпреки това е твърде притеснителен пример.
6. Игнориране на неудобните за тях престъпления. Господа полицаи, цитирам още едно изречение от декларацията на собствения ви синдикат:
“Като служители на МВР ние носим отговорност за това на върха на държавата да не стоят престъпници и закононарушители и в случай, че съберем достатъчно данни за такива, няма да се поколебаем да постъпим както с всеки заварен на местопрестъплението деец, включително да пристъпим към незабавен арест на дееца.”
Когато настоящият премиер най-сетне призна, че на записите с Мишо Бирата е записан той, респ. и че е упражнил влияние (и има корупция на най-високо ниво), направихте ли нещо? Или удобно гледахте встрани?
7. Структурата на разходите в МВР. Над 90 % от ежегодно харчените пари отиват за заплати. Минимална част, около 5 %, отиват за капиталови разходи – тоест за инвестиции и развитие. Излишно е да обяснявам резултата от това. Всъщност, той е налице… и ще се задълбочава още повече. За капак на полицаите често пъти не са осигурени елементарни консумативи – хартия за принтери, гориво за служебни автомобили и т.н. Мисли ли някой, че това помага за ефективна работа?
8. Липсата на адекватно планиране. Промените, които предизвикаха недоволството на полицаите, са вкарани от в последния момент в бюджета за 2016 г. Не са оповестени и обосновани навреме и по нормален начин. Не е дадено време за обсъждането им. Това не бива да бъде така. Полицията е структурата, която (би трябвало да) поддържа сигурността в държавата и да не се експериментира произволно с нея.
9. Неуправляемостта на МВР. Самият факт, че се е наложило (каквито са твърденията) финансовият министър през бюджета да прокара реформата, с финансови методи (орязване на бонусите, а оттам и парите), и то в последната минута, без съгласуване с другите ресорни министри, е меко казано стряскащ. Това говори за липса на стратегия и липса на единомислие в правителството. Както и за неспособност на съответните министри да наложат реформите сами и в срок. Което по принцип ги прави и неподходящи за такъв пост.

Няма да продължавам списъка сега. Тези 9 проблема са твърде сериозни дори сами по себе си. Можем да стигнем и до 20 проблема, колкото мечтаните заплати при пенсиониране. Но ни трябват решения.