Tag Archives: партии

Референдум за едно шоу

Написах този анализ преди повече от година, но и днес виждам хора, които още вярват на илюзии. Може би, ако е публикуван, това ще помогне…

В страна, където рядко питат народа за каквото и да е, референдумите са голямо събитие. Особено предизвиканите такива. Моите адмирации към Слави Трифонов и екипа му, че успяха да съберат достатъчно подписи за това.

Системата има нужда от меко казано основен ремонт, ясно е за всички. И народното недоволство е основателно. Но народът мисли и реагира първосигнално. Емоционално. И, уви, народът подкрепи референдум, който в по-голямата си част не може да промени нищо. Затова ще анализирам всеки от въпросите, които ще бъдат зададени.

  1. Какво решава задължителното гласуване и ще подобри ли управлението, ако да – как?

В Гърция, Белгия и Люксембург гласуването по закон е задължително. Формално има санкции за негласуване, реално такива не се налагат (освен в Люксембург). Нямам информация за изборната активност в Люксембург. В Белгия това активността на изборите от 25 май 2015 г. е била над 90 %. В Гърция на изборите за европарламент са гласували много по-малко – 58 %. Санкции се налагат и в Северна Корея, Аржентина, Австралия (там е задължително само присъствието, а не самото гласуване), Бразилия, Конго, Еквадор, Люксембург, Науру, Перу, Сингапур и Уругвай.

Извод – задължителното гласуване няма отношение нито към ефективността на управлението, нито към благосъстоятелността на съответната държава. Северна Корея е може би най-изостаналата и затворена страна в света. Сингапур – една от най-развитите. Гърция е сред най-корумпираните и зле управлявани държави в Европа. Люксембург трайно е на много високо ниво.

Също така, подобна мярка иззема правото от гражданите и го превръща в задължение. Това е подмяна. Така не се създава нова реална причина хората да гласуват. Липсата на активност е заради разочарованието от политиците досега и възприемането, че всички са еднакви.

Единственият (хипотетичен) плюс от задължителното гласуване е, че то може значително да намали тежестта на вота от „изборен туризъм”. Това обаче няма да стане, ако принудените да гласуват хора просто пуснат празни/невалидни бюлетини (което най-вероятно ще стане). Няма да се случи и ако има значителни изборни манипулации с пренаписани/подменени протоколи. А точно това се наблюдаваше на последните избори у нас.

  1. Ако депутатите са 120 – ще имаме ли по-демократично и почтено правителство, по-отговорен ВСС, по-силни регулатори и т.н. и броят на депутатите ли гарантира това?

По-малко хора ще правят същото като досега. На пръв поглед идеята е да се намалят „хрантутниците”. На практика, ако не се намали двойно и минималният размер на парламентарните групи, това ще доведе само до окрупняване на властта към по-големите партии.

Да анализираме ситуацията в ЕС. Има няколко държави, близки до България по население:

Държава Население Бр. депутати
Швеция 9.7 млн. 349
Австрия 8.6 млн. 245
България 7.2 млн. 240
Дания 5.6 млн. 179
Финландия 5.5 млн. 200
Словакия 5.4 млн. 150

Тоест няма никаква връзка между броя жители, броя депутати и качеството на управление на държавата.

  1. Ако избираме депутатите мажоритарно в два тура, ще бъдат ли по-качествени от кметовете, които избираме по този начин и защо?

Няма да доведе непременно до по-добри професионалисти в парламента. Хората са склонни да избират тези, които са по-известни и за които са чували. Понякога това е абсолютно ирационално. Пример – през 80-те години в италианския парламент като депутат влиза и порно звезда.

Важно е да се допълни – въпросът на включва избирането им с абсолютно мнозинство. Това почти не е възможно. В много случаи някой ще е против по някаква причина. Трябва или всички единодушно да признаят качествата на съответния кандидат или просто да са се договорили предварително. Второто е по-вероятно.

Шоуто на Слави – референдум с 6 въпроса

  1. Ако избираме пряко полицейските началници – те политици ли ще са и как ще гарантират повече сигурност и ред?

Това ще ги подреди по медийна активност, а не по професионални качества. Типичен пример е Бойко Борисов, който години наред по медиите се правеше на страхотно ченге и с този имидж си създаде електорат, за да стане кмет на София, а след това и премиер. Резултатите са видими.

Важно – въпросът на Слави и тук включва избирането им с абсолютно мнозинство. Това почти не е възможно. В много случаи някой ще е против по някаква причина. Трябва или всички единодушно да признаят качествата на съответния кандидат или просто да са се договорили предварително. Второто е по-вероятно.

  1. Ако субсидията е 1 лев на глас, партиите по-малко порции ли ще разпределят?

Не знам какво значи по-малко порции, но ще разгледам въпроса икономически.

1 – Намаляването на субсидията ще спести минимални за бюджета пари. Колко? На година средно партиите общо са получавали ~48 млн. лв (2009-2013 г). Това значи, че спестените пари от намалени до 1 лв/глас субсидии ще са ~40 млн. лв годишно. Ако сравним това с бюджета от над 1 млрд. лв годишно за МВР (и ефективността му), виждаме, че говорим за прах в очите.

2 – Това ще принуди партиите да търсят други източници за финансиране или просто да се закрият. Това според мен най-често (особено за парламентарно представените партии) ще значи повече корупция. Тя и в момента е налице, така че ефектът е съмнителен.

  1. Ако приемем, че депутатите са наполовина и субсидията е 12 пъти по-малка, кой ще разпределя спестените пари ( колко ще са те) и това как ще подобри благосъстоянието ни?

По последните данни, които намерих, базовата заплата на депутатите е ~2800 лв. Към това за доста от тях могат да се включат и надбавки за участия в комисии и т.н., които често пъти почти удвояват дохода, но за опростяване на сметката ще приемем, че заплатите им са по 3 хил. лв. Това прави:

3000 лв * 120 депутата * 12 месеца = 4.32 млн. лв спестени пари

Субсидията за партиите е 11 лв на глас (или 10.80 лв, когато го калкулирах; средният размер в ЕС е 3.5 евро на глас).

Общо спестени ще са няколко милиона (120 депутатски заплати годишно) от намаляване броя на депутатите и още ~40 млн. от субсидиите. Общо към 45 млн. лв годишно ще се спестят. Увеличените от корупция и случайни разхищения разходи ще са далеч повече. На фона на проблемите, това е прах в очите и няма никакво значение. В допълнение – така спестените пари ще се разпределят от по-малък брой хора.