Future, technologies and (over)excitement

Today we had a nice lecture on the technologies and future by Dr. Jose Cordeiro in a beautiful hall at the University of Sofia. It was supposed to be great, except… that is wasn’t. Or maybe I had too high expectations. Wish the content was somewhat deeper and little more analytical. Rather than that it was mainly a brief collection of facts and news. All so exciting. Yes, we all know the Moore’s law. And we all know the kilo-mega-giga exponential growth of the devices. And we’re so excited. And we read the news, too.

To be more specific, I have some notes to add and questions that could be asked when thinking of such matter:
– It is amazing that there’s a project in Japan to give human rights to robots in the future. But are we careful enough with the A.I.?
– Ideas of connecting human brains into a network and using devices to enhance their electrical signals to achieve telepathy are interesting and also possibly very useful. Surely they are very interesting to hackers, too. Stealing information right out of people’s minds will be possible. Digital security is going to be a hard task to do.
– Reading human genome and having a backup – great! I admire it. Possible new niche for insurance companies – absolutely. New industry to regenerate human tissues, organs and parts, also. There is a currently working project led by dr. Anthony Attalla whose team managed to reproduce organs, even (still in research stage) a kidney out of patient’s own cells.
– Preventing diseases, aging and extending human life possibly to immortality – this is a vast area to discuss. There’s an assumption that, due to the speed of medical and biotechnology researches, the first human that lives up to 150 years could be born only 10 years before the first human that lives up to 1000 years. Are we really ready to face that?
– Robots shall be developed soon that can not only do work but also to have emotions. Let me disagree with that. While computers can be astonishingly good at detecting human behavior and expressing reactions, this is not equal to having real emotions. This is a mimic, simulation of emotions.
– The A.I. itself that could soon reach the level of human mind. Please, let me disagree again. There is a huge difference between super-fast processor with an enormous database of information and the real ability to have intelligence, learning and adapting yourself. The results might look similar but the reasons can’t be more different.
– Comparing GHz-processors with the ‘slow’ human brain is incorrect. Raw clock speed and effectiveness are two separate things.
– Improving our “brains” with computing power and access to a database of information can be a tool to make things easier for humans. Yet, this is what makes us lazy – the easiness of getting information. If you want consumer society with habits that make it is easy to control, you’re on a right way.
– Nano technologies that could bring us practically everything, with no waste of matter, high quality and cheap. This is great but also leads to similar result – people get used to it. And when things are easy to get, they get underrated. Beware, before you make things that easier you need to make sure you’re conscious enough to handle the easiness.
– The possibility of transferring a major amount of human work to robots leads to necessity of rethinking the world economy model. If, for example, 30 % of the workers in the world are replaced by robots and left unemployed with no alternative income, this might become an enormous structural problem for the whole world with no predictable consequences and huge risk of world-wide civil conflicts, instability and expanding economy gap between the top 1 % and the rest.

So, how do you like some ultra-technological future where you are connected to a brain-network and can restore your whole body from your pre-recorded genome? And are you ready for the risk of being hacked when this can literally erase all of you memories, not just some documents and pictures? Technology is not a toy. Having more computer power in the pocket than it took to send the Voyager station out of the Solar system and using it to take selfies, most of humanity is still like a teen.

Военна повинност (есе, Рон Пол)

Преписвам това есе на Рон Пол, което разглежда военната повинност – вкл. това, което наричаме казарма. Нямам по-добър отговор на нашумялата статийка за това, че липсата на казарма е убила истинските мъже в България.

***

Военна повинност

Кой е този, който разполага с мен и собственото ми тяло – аз ли? Отговорът е да.  Той стъпва на убеждението, че ние като общество и държава сме отхвърлили робството. Заявили сме го открито: робството е неморално. По същия начин моралният закон би трябвало да е напълно достатъчен, за да се забрани на държавата да насилва определени личности да служат принудително в армията с цел тя да води войни срещу някакъв враг – бил той реален или имагинерен. Continue reading

За “нуждата” от гей парадите

В България имаме (вече традиционен) ежегоден парад на гейовете, лесбийките и всички с различна сексуална ориентация. Те показват присъствието си, за да получат право на зачитане и т.н. Много хора ги мразят, а много други ги подкрепят, защото “различните не са приети в обществото”. Защото те имат право да афишират присъствието си, за да получат своето приемане.

Нека обясня защо това НЕ е вярно. Защо проблемът не е в (не)приемането, а в самите паради. Continue reading

Расизъм, не-толерантност и подобните проблеми

Наскоро имаше (и още има) случаи на насилие от цигани над лекари от Спешна помощ. Наскоро министър Москов направи прецедент и за първи път каза публично нещата такива, каквито са. Наскоро реакциите на много хора (вкл. мои приятели) бяха ужасно притеснени, че губим своята толерантност. Всичко това ме провокираха да напиша този анализ.

Скъпи приятели, големият проблем не е расизмът. Той е само следствие.

Големият проблем е липсата на воля за налагане – върху всеки, независимо от етнос, обществена позиция и т.н. – на спазване на законите, както и създаденото усещане за безнаказаност. Това изостря ситуацията. А когато на даден субект (в случая – цял етнос) бъде позволено 10 г. да не си плаща тока и водата, но паралелно с това им се дават помощи, строят им къщи и не ги санкционират при престъпления, е нормално обществената реакция да е в обратната посока (изравняване), а колкото напрежението е по-голямо, толкова емоциите водят до по-голяма ескалация на изказвания и действия.

С опитите да успокоим “расизма” в населението не правим абсолютно нищо смислено, това ще е фалшива толерантност. Помислете – подобен (но не расов) “расизъм” мнозинството хора изпитват и към депутатите.

Проблемът е в правоприлагането и действията на МВР и съда, които трябва да гарантират равнопоставеност на гражданите. След като това се случи, нещата ще си дойдат на мястото.

P.S. – след всички случаи на насилие над екипи на Спешна помощ, единствено здравният министър ли трябваше да заеме позиция? КЪДЕ е позицията на МВР? Къде е министърът на вътрешните работи, знае ли се изобщо кой е начело на това ведомство сега? Колко от вас реално знаят кой ни е министър на МВР? Аз проверих – казва се Веселин Вучков. Човекът е доцент и доктор по право в СУ. Но не съм чул за никакво негово реално присъствие – нито в медиите, нито като действия. А вие?

Мила родино… родните ни политици

За N-ти път се питам защо останах. Защо останах в страна, където:

– Министърът на образованието се държи така:
(Танев щрака със смартфон и се снима с ученичка, докато му говорят на посещение в училище)

– Президентът говори така:
(Плевнелиев – Щастлифт съм)

– Премиерът (преизбран сега за 2-ри мандат) говори така:
(За да не пропуснем никоя звездичка, която да се взриви по време на ядрения й синтез)

и така:
(Арабският свят прави бизнес у нас, на всеки ъгъл има дюнер)

и така:
(Такива шменти капели… Колегата Цветанов с един багер рови и вади трупове)

– Депутат директно (макар и случайно) си казва нещата:
(Думата “депутат” да бъде символ на безочливост, дерибейщина и лицемерие)

Та… как мислите, дали проблемът е персонално в някого? Дали смяна само на 1-2-3 души ще оправи нещата?

Куриери Speedy – бавни и неадекватни

Edit, 14 януари – в коментар най-долу пействам отговора от Спиди. Получен днес, близо месец след случая. Дано нещата са ОК занапред.

Скъпи Спиди,

Поствам тази рекламация публично в блога си, защото формата за контакт (и за рекламации) във вашия сайт не работи – The specified URL cannot be found. Това е днес, 14 декември 2014, 17:50. Също така, телефонът ви за рекламации в момента дава само свободно. Бъдете сигурни, че с времето търсачките все повече ще намират този постинг, което е проблем за вас. А аз ще го редактирам едва след като получа отговор.

Ето и какво се опитах да ви кажа:

Здравейте Спиди,

Пиша ви за пратка, която закъсня (НЕ беше доставена в съответния ден) и подхода на вашите служители, с който се сблъсках. Това ми струва доста време и спъна работата за деня.

Пратката бе експресна, от мой доставчик, който е ваш корпоративен клиент, с товарителница № 60148372902. Според SMS известието от вас, трябваше да съм получил доставката на следващия работен ден – петък. Това не стана.

Забавянето блокира част от работата ми за деня – трябваше да стоя на адрес, очаквайки доставката, и ми струва недоволен клиент, за който беше съдържанието. При липса на свободен оператор, който да отговори, маркирах да ми бъде върнато обаждането. Едва в 17:30 това стана, и тогава служителката ви ме осведоми, че пратката НЯМА да може да се достави в същия ден, за което много съжалява. Попитах къде е пратката в момента. Оказа се, че вместо да е в куриер, тя ВСЕ ОЩЕ е била в централния ви склад (до Боила). Тоест, тя не е била дадена на куриера.

Затова попитах в какъв час на следващия ден ще я получа. Това също се оказа невъзможно, можело само да се гарантира, че ще е в рамките на деня. Поради това поисках да бъде пратена в офиса ви на гара Подуяне, откъдето я взех лично в събота сутрин.

Разбирам, че в дадени ситуации сте претоварени и проблеми са възможни. Моля, ако няма възможност една пратка да се достави в рамките на указания от вас ден, не принуждавайте клиентите си да висят и да чакат – това пречи, защото имаме и задачи извън офиса и ни губи времето. Ако една пратка не е дадена на куриера, обадете се на клиента в началото на деня, а не в 17:30. Ако клиент изгуби цял ден в чакане на НЕдоставена пратка, не му казвайте, че на следващия ден ще се достави “в рамките на деня”, а го компенсирайте – ако не финансово, то поне с точен час. И, ако клиентът (в моя случай) в края на деня е помолил пратката да се пренасочи, на следващия ден не казвайте, че куриерът е стигнал много късно предния ден.

До получаване на отговор по случая ще ползвам други куриери и ще препоръчам същото и на всички колеги.

с уважение
Филип Дудин

Ако решите да ме потърсите, чрез номера на товарителницата ще намерите контактите ми във вашата база данни.

Москов, спешната помощ, гетата и отговорността

След поредното насилие от цигани (пардон, да сме политически коректни – роми) над лекари от спешна помощ, министър Москов взе решение, което всички обсъдиха и най-толерантните партии и организации се скъсаха да оспорват. Но той направи нещо повече.

Това ще са решения, за които отговорността ще бъде моя и на ресорния зам. министър…

Дами и господа, свалям шапка на министъра! Защото, моля, припомнете ми кога за последен път висш държавен служител публично е казал – АЗ решавам еди-какво си, защото така и така, и АЗ нося отговорност за това. Припомнете ми кога за важно решение от обществено значение някой с подобен (или дори по-нисък) ранг не си е измил ръцете с безлични изказвания в пространството (“трябва да”, “ще се направи”) и е оставял нещата на размитата и безименна групова безотговорност.

По останалото. Първо, ето какво каза самият здравен министър Петър Москов: Continue reading

Забравените

Поздравления, драги абитуриенти! Вие завършихте училище! На добър път в живота!

След което животът ги поема, а зрелостниците повече не са грижа на образователната система. Същото се отнася и за студентите. Ученици или студенти, когато вече са завършили, се разчита да са напълно подготвени. Ами ако не са?

След всички експертни дискусии за образователната ни система, има един проблем, който остава скрит. Това са тези, които вече са завършили, но са в категорията на недоучили, “функционално неграмотни” или каквито там думички / термини се ползват за това. Те завършват и в този момент образователната система реално казва “тези хора не са вече наш проблем” и ги отписва. Но са проблем на икономиката. Те, някак, трябва да наваксат, защото по отношение на икономическата ефективност, ако останат на много ниско ниво, ще са общо взето баластра. И твърде вероятно бъдещи трайно безработни, за които да плащат всички работещи.

Може би някой ще каже “това не е мой проблем” и експертите да му мислят. Само че (1) експертите на МОН за толкова години реално нищо не измислиха (виждаме какво е положението) и (2) това е общ проблем, който засяга всички ни и за който не можем да си затваряме очите. Защото според изследванията от последните няколко години, функционално неграмотните ученици са около 40 %. Почти половината! Те са запомнили сухи факти и не знаят как да ги ползват. За капак не знаем какво е положението със завършилите по-рано, а то едва ли е много по-добро (може и по-лошо да е).

Практическият резултат от това е, че близо половината от тези, които сега учат или вече са завършили нямат умения. Това дърпа цялата икономика назад. Господа експерти в МОН и в Министерство на икономиката, благодаря ви за всички досегашни анализи, доклади и прочее приказки в говорилнята. Сега, моля, свършете нещо реално и бързо (вкл. за тези, които вече не са ученици) или освободете място ние да го свършим сами. Защото глупостите за отбиване на номера вече са недопустими.

Хелоуин протест

Не лъжи, не кради… Кое може да е общото между църква, банка, вяра и Божи заповеди? Или различното?

Митрополит Йоан призова да не празнуваме Хелоуин, а да се придържаме към чистата и свята православна вяра. Миналата година един митрополит мистериозно се удави, отишъл за миди в ранни зори без шофьора, който го возел навсякъде. В петък имаше един мижав протест, свързан с един модел. Миналата година една банка повтаряше „клиентите са ни скъпи”. Continue reading