Category Archives: Лична позиция

Въпрос на демокрация

Човечеството е измислило различни форми на управление през своята история. Сред тях, ние сме избрали демокрацията. Нейната идея (ако сте пропуснали) е, че народът на една държава е нейният суверен, и със своя глас избира представители, които да вършат пряката работа в различните видове власт. Но те са сменяеми. На всеки избори могат да бъдат преизбрани или махнати. На теория.

На 3 февруари 2016 г. Народното събрание отхвърли предложението подправянето на изборни протоколи да се квалифицира като тежко престъпление и да се наказва  с лишаване от свобода до 8 години. Отказът от това е под предлог, че в Наказателния кодекс и в момента има текстове, позволяващи търсенето на отговорност за това.

Фактите показват, че това е без значение. На последните избори имаше не само ужасна бъркотия, но и фалшификации. Протоколи с еднакви номера. Протоколи с различни номера на различните си страници. Протоколи с фалшиви подписи – доказано от експертиза, поискана от съда, след което самият съд игнорира това. Нямаше повтаряне на избори. Нямаше и наказани. А сега се реши да няма и определяне в НК като престъпление подправянето на изборни протоколи.

Протоколите, да напомним, са резултатите от гласуването по места. Ако те не отразяват истината, то гласът на избирателите е подменен, подменено и иззето е правото на суверена да избира своите представители, а оттам и своята съдба. Това означава няколко неща:
1 – Това не е демокрация. Формално може и да носи такъв етикет, но ако друг, а не суверенът (народът на страната) решава какви да са резултатите, то е извършен тих преврат срещу държавността.
2 – Съдебната система, с неиздаването на каквито и да е наказателни присъди срещу извършители на подобна фалшификация, е спомогнала за неистинност на резултатите от изборите.
3 – Законодателната власт в лицето на управляващото в момента мнозинство, знаейки какво е станало, отказва изрично да уреди подобни фалшификации като тежко и изобщо като каквото и да е престъпление. С това законодателната власт също спомага за бъдеща неистинност на изборните резултати.

Тези три точки все още не са окончателен факт, не са обобщение, че навсякъде е така. Но станалото е факт и то е станало възможно с подкрепата на властта. Нужни са всички възможни мерки за възпрепятстване на този процес. Иначе след време народът ще има само правото да живее, работи и плаща данъци на местна и централна власт. Което не е демокрация, а се нарича феодализъм.

Протестираща полиция – заплахи и пенсиониране

Другарки и другари, новина! Полицията протестира! А това ни води към анализ и изводи, които хич не са приятни…

Сега няма да пиша за бежанците, нито за изборите. Те ще почакат, защото сме изправени пред (поне) 20 заплахи, свързани с тези, които вземаха по 20 заплати като се пенсионират. И не бива да оставаме слепи за реалността. Защото полицаите излязоха да протестират едва след като финансовият министър посегна на бонусите им. И това е само симптомът за една доста по-тежка болест – пазителите на реда вече не пазят никакъв ред, освен своя. Те са се превърнали в наемници. Платено средство за силови решения.

Ето и моя списък от (засега) 9 заплахи от МВР, свързани с работата (и начина на работа) на полицията:
1. Ниска ефективност. МВР е ресорът, който от години получава най-висок бюджет, ежегодно по над 1 млрд. лв. На 8 място в света сме по брой полицаи на глава от населението. Въпреки това, борбата с престъпността не е успешна, напротив. Огромна част от населението не се чувства сигурно, битовата престъпност по селата е почти безнаказана, а срещу политици и висши държавни служители почти няма действия (това е свързано и с работата на прокуратурата и съдебната система).
2. Неправилната мотивация за работа. С годините служителите в силовите ведомства (МВР и МО) започнаха да получават все повече бонуси, които пораждат основателно обществено недоволство. Най-известният от тези бонуси е финансов – 20 брутни заплати при пенсиониране (което за капак става на доста ранна възраст). Факт е, че работата на оперативните МВР служители е стресираща и рискована. И затова би трябвало да бъде приравнена на определена категория труд. Но подобни бонуси няма нито за лекарите, нито за учителите. Резонен е въпросът “защо” – нима едните заслужават повече от другите? Има и ред други бонуси. Всичко това поражда неправилна мотивация за избор на професия, защото се дава на всички наред, а не само за резултати. В резултат излиза, че системата на МВР е направена да привлича, с една дума, хрантутници. Аргументът, че това са заслужени пари заради риска някой да пострада при изпълнение на служебните си задължения (да бъде застрелян, ранен и т.н.) не е валиден – това е риск, който е предварително известен, служителите имат застраховки и знаят, че естеството на работа предполага възможност това да се случи. Това го знаят, повтарям, още преди да кандидатстват за тази работа.
3. Двоен стандарт. Когато масово всички протестирахме в течение на повече от 1 година, полицията не се включи. Не знам дали осъзнаваха, че това беше борба за всички, но полицаите послушно изпълняваха заповедите отгоре, за което бяха и възнаградени. Сега, едва когато министърът на финансите посегна на техните бонуси, полицаите се вдигнаха на протести в София, Пловдив, за малко блокираха една магистрала, планински проходи и граничните пунктове с Турция. Накратко – полицията показа, че се ръководи от личния си интерес, а не от обществения. И тази реакция е светкавична, буквално на следващия ден. Т.е. МВР служителите нямат проблем да реагират бързо. Под въпрос остава защо не реагираха бързо (или изобщо) за десетки други неща.
4. Чувство за безнаказаност. Наблюдава се практически навсякъде и на всички нива. Полицията е тази, която следи за нарушения и наказва, но никой не следи и не наказва полицията. Преминаването на червено със служебен автомобил (без включена звукова и светлинна сигнализация), забранени маневри, произволно паркиране – всичко това е честа практика и то е само дребен пример.
5. Склонност за злоупотреба със служебно положение. Идеята за безнаказаност води и до идея за повече права и власт. И опити за натиск над останалите. И никой друг не дава по-добър пример от самия Синдикален Алианс Сигурност на МВР, който в съобщението си до медиите опита да заплашва мин. на финансите – давам извадка от което:
“Напомняме на министър Горанов, че … той нито е вечен на своя пост, нито може да си позволява да нарушава законите на Република България безнаказано. Още при първото негово закононарушение, за което констатираме, че изпълнява състав на престъпление от Наказателния кодекс, ще предприемем незабавни мерки да му бъде потърсена отговорност.”
Трябва да отбележа, че този САСМВР е един от синдикатите на полицията, без да е най-големият. Което е някаква надежда, според мен. Но въпреки това е твърде притеснителен пример.
6. Игнориране на неудобните за тях престъпления. Господа полицаи, цитирам още едно изречение от декларацията на собствения ви синдикат:
“Като служители на МВР ние носим отговорност за това на върха на държавата да не стоят престъпници и закононарушители и в случай, че съберем достатъчно данни за такива, няма да се поколебаем да постъпим както с всеки заварен на местопрестъплението деец, включително да пристъпим към незабавен арест на дееца.”
Когато настоящият премиер най-сетне призна, че на записите с Мишо Бирата е записан той, респ. и че е упражнил влияние (и има корупция на най-високо ниво), направихте ли нещо? Или удобно гледахте встрани?
7. Структурата на разходите в МВР. Над 90 % от ежегодно харчените пари отиват за заплати. Минимална част, около 5 %, отиват за капиталови разходи – тоест за инвестиции и развитие. Излишно е да обяснявам резултата от това. Всъщност, той е налице… и ще се задълбочава още повече. За капак на полицаите често пъти не са осигурени елементарни консумативи – хартия за принтери, гориво за служебни автомобили и т.н. Мисли ли някой, че това помага за ефективна работа?
8. Липсата на адекватно планиране. Промените, които предизвикаха недоволството на полицаите, са вкарани от в последния момент в бюджета за 2016 г. Не са оповестени и обосновани навреме и по нормален начин. Не е дадено време за обсъждането им. Това не бива да бъде така. Полицията е структурата, която (би трябвало да) поддържа сигурността в държавата и да не се експериментира произволно с нея.
9. Неуправляемостта на МВР. Самият факт, че се е наложило (каквито са твърденията) финансовият министър през бюджета да прокара реформата, с финансови методи (орязване на бонусите, а оттам и парите), и то в последната минута, без съгласуване с другите ресорни министри, е меко казано стряскащ. Това говори за липса на стратегия и липса на единомислие в правителството. Както и за неспособност на съответните министри да наложат реформите сами и в срок. Което по принцип ги прави и неподходящи за такъв пост.

Няма да продължавам списъка сега. Тези 9 проблема са твърде сериозни дори сами по себе си. Можем да стигнем и до 20 проблема, колкото мечтаните заплати при пенсиониране. Но ни трябват решения.

Проблемите на София

След въпроса кой е най-големият проблем на София, за пореден път си дадох сметка, че нещата са твърде свързани, за да бъде разграничен един-единствен проблем на столицата ни. И все пак, за да останат тези ми разсъждения и бележки, поствам отговора си и тук:

Най-големият проблем е хаотичността в управлението (сякаш умишлена, и е категорично гарнирана с дози корупция), което води до липса на дългосрочна визия. Макар, че това не е проблем, а причина. Но оттам и всички проблеми, които поражда:
– несъразмерност на автомобилния трафик спрямо пътищата, протакане на ремонтите (5 човека на кръст работят по участък от 1 километър, и то с работно време като чиновници)
– протакането на завода за рециклиране на отпадъци, което увеличава замърсяването
– прекомерните строежи и разбити пътища, които носят сериозен дял от праховите частици във въздуха
– игнорирането и толерирането на голяма част от престъпността, начело с дребни нарушения
– допускането на определени етнически групи (циганите, да го кажем директно) да не си плащат тока и водата без те да им бъдат спирани, да пътуват в градски транспорт без билет и без санкции
– упоритата умишлена невъзможност Топлофикация да стане ефективно работеща
– корупционните и/или неадекватни практики в общината, ориентирани към формално покриване на изискванията, вместо реална работа (реален пример, който съм наблюдавал – в общ. поръчка за компютри и принтери фирма-кандидат пита дали принтерите може да са по-бързи, но да изкарват първата страница за 6 секунди, вместо за 4 секунди – отговорът беше, че не може)
– недостигът на места в детските градини
и т.н. и т.н… Ще се уморя, докато изредя всичко, и пак ще пропусна много неща. Но не можем да продължим на парче да кърпим нещата с рязане на лентички на детска градина тук, ремонтирана улица там и т.н., докато оставаме невежи за причините да се стига до това.

Future, technologies and (over)excitement

Today we had a nice lecture on the technologies and future by Dr. Jose Cordeiro in a beautiful hall at the University of Sofia. It was supposed to be great, except… that is wasn’t. Or maybe I had too high expectations. Wish the content was somewhat deeper and little more analytical. Rather than that it was mainly a brief collection of facts and news. All so exciting. Yes, we all know the Moore’s law. And we all know the kilo-mega-giga exponential growth of the devices. And we’re so excited. And we read the news, too.

To be more specific, I have some notes to add and questions that could be asked when thinking of such matter:
– It is amazing that there’s a project in Japan to give human rights to robots in the future. But are we careful enough with the A.I.?
– Ideas of connecting human brains into a network and using devices to enhance their electrical signals to achieve telepathy are interesting and also possibly very useful. Surely they are very interesting to hackers, too. Stealing information right out of people’s minds will be possible. Digital security is going to be a hard task to do.
– Reading human genome and having a backup – great! I admire it. Possible new niche for insurance companies – absolutely. New industry to regenerate human tissues, organs and parts, also. There is a currently working project led by dr. Anthony Attalla whose team managed to reproduce organs, even (still in research stage) a kidney out of patient’s own cells.
– Preventing diseases, aging and extending human life possibly to immortality – this is a vast area to discuss. There’s an assumption that, due to the speed of medical and biotechnology researches, the first human that lives up to 150 years could be born only 10 years before the first human that lives up to 1000 years. Are we really ready to face that?
– Robots shall be developed soon that can not only do work but also to have emotions. Let me disagree with that. While computers can be astonishingly good at detecting human behavior and expressing reactions, this is not equal to having real emotions. This is a mimic, simulation of emotions.
– The A.I. itself that could soon reach the level of human mind. Please, let me disagree again. There is a huge difference between super-fast processor with an enormous database of information and the real ability to have intelligence, learning and adapting yourself. The results might look similar but the reasons can’t be more different.
– Comparing GHz-processors with the ‘slow’ human brain is incorrect. Raw clock speed and effectiveness are two separate things.
– Improving our “brains” with computing power and access to a database of information can be a tool to make things easier for humans. Yet, this is what makes us lazy – the easiness of getting information. If you want consumer society with habits that make it is easy to control, you’re on a right way.
– Nano technologies that could bring us practically everything, with no waste of matter, high quality and cheap. This is great but also leads to similar result – people get used to it. And when things are easy to get, they get underrated. Beware, before you make things that easier you need to make sure you’re conscious enough to handle the easiness.
– The possibility of transferring a major amount of human work to robots leads to necessity of rethinking the world economy model. If, for example, 30 % of the workers in the world are replaced by robots and left unemployed with no alternative income, this might become an enormous structural problem for the whole world with no predictable consequences and huge risk of world-wide civil conflicts, instability and expanding economy gap between the top 1 % and the rest.

So, how do you like some ultra-technological future where you are connected to a brain-network and can restore your whole body from your pre-recorded genome? And are you ready for the risk of being hacked when this can literally erase all of you memories, not just some documents and pictures? Technology is not a toy. Having more computer power in the pocket than it took to send the Voyager station out of the Solar system and using it to take selfies, most of humanity is still like a teen.

Военна повинност (есе, Рон Пол)

Преписвам това есе на Рон Пол, което разглежда военната повинност – вкл. това, което наричаме казарма. Нямам по-добър отговор на нашумялата статийка за това, че липсата на казарма е убила истинските мъже в България.

***

Военна повинност

Кой е този, който разполага с мен и собственото ми тяло – аз ли? Отговорът е да.  Той стъпва на убеждението, че ние като общество и държава сме отхвърлили робството. Заявили сме го открито: робството е неморално. По същия начин моралният закон би трябвало да е напълно достатъчен, за да се забрани на държавата да насилва определени личности да служат принудително в армията с цел тя да води войни срещу някакъв враг – бил той реален или имагинерен. Continue reading

За “нуждата” от гей парадите

В България имаме (вече традиционен) ежегоден парад на гейовете, лесбийките и всички с различна сексуална ориентация. Те показват присъствието си, за да получат право на зачитане и т.н. Много хора ги мразят, а много други ги подкрепят, защото “различните не са приети в обществото”. Защото те имат право да афишират присъствието си, за да получат своето приемане.

Нека обясня защо това НЕ е вярно. Защо проблемът не е в (не)приемането, а в самите паради. Continue reading

Расизъм, не-толерантност и подобните проблеми

Наскоро имаше (и още има) случаи на насилие от цигани над лекари от Спешна помощ. Наскоро министър Москов направи прецедент и за първи път каза публично нещата такива, каквито са. Наскоро реакциите на много хора (вкл. мои приятели) бяха ужасно притеснени, че губим своята толерантност. Всичко това ме провокираха да напиша този анализ.

Скъпи приятели, големият проблем не е расизмът. Той е само следствие.

Големият проблем е липсата на воля за налагане – върху всеки, независимо от етнос, обществена позиция и т.н. – на спазване на законите, както и създаденото усещане за безнаказаност. Това изостря ситуацията. А когато на даден субект (в случая – цял етнос) бъде позволено 10 г. да не си плаща тока и водата, но паралелно с това им се дават помощи, строят им къщи и не ги санкционират при престъпления, е нормално обществената реакция да е в обратната посока (изравняване), а колкото напрежението е по-голямо, толкова емоциите водят до по-голяма ескалация на изказвания и действия.

С опитите да успокоим “расизма” в населението не правим абсолютно нищо смислено, това ще е фалшива толерантност. Помислете – подобен (но не расов) “расизъм” мнозинството хора изпитват и към депутатите.

Проблемът е в правоприлагането и действията на МВР и съда, които трябва да гарантират равнопоставеност на гражданите. След като това се случи, нещата ще си дойдат на мястото.

P.S. – след всички случаи на насилие над екипи на Спешна помощ, единствено здравният министър ли трябваше да заеме позиция? КЪДЕ е позицията на МВР? Къде е министърът на вътрешните работи, знае ли се изобщо кой е начело на това ведомство сега? Колко от вас реално знаят кой ни е министър на МВР? Аз проверих – казва се Веселин Вучков. Човекът е доцент и доктор по право в СУ. Но не съм чул за никакво негово реално присъствие – нито в медиите, нито като действия. А вие?

Мила родино… родните ни политици

За N-ти път се питам защо останах. Защо останах в страна, където:

– Министърът на образованието се държи така:
(Танев щрака със смартфон и се снима с ученичка, докато му говорят на посещение в училище)

– Президентът говори така:
(Плевнелиев – Щастлифт съм)

– Премиерът (преизбран сега за 2-ри мандат) говори така:
(За да не пропуснем никоя звездичка, която да се взриви по време на ядрения й синтез)

и така:
(Арабският свят прави бизнес у нас, на всеки ъгъл има дюнер)

и така:
(Такива шменти капели… Колегата Цветанов с един багер рови и вади трупове)

– Депутат директно (макар и случайно) си казва нещата:
(Думата “депутат” да бъде символ на безочливост, дерибейщина и лицемерие)

Та… как мислите, дали проблемът е персонално в някого? Дали смяна само на 1-2-3 души ще оправи нещата?

Куриери Speedy – бавни и неадекватни

Edit, 14 януари – в коментар най-долу пействам отговора от Спиди. Получен днес, близо месец след случая. Дано нещата са ОК занапред.

Скъпи Спиди,

Поствам тази рекламация публично в блога си, защото формата за контакт (и за рекламации) във вашия сайт не работи – The specified URL cannot be found. Това е днес, 14 декември 2014, 17:50. Също така, телефонът ви за рекламации в момента дава само свободно. Бъдете сигурни, че с времето търсачките все повече ще намират този постинг, което е проблем за вас. А аз ще го редактирам едва след като получа отговор.

Ето и какво се опитах да ви кажа:

Здравейте Спиди,

Пиша ви за пратка, която закъсня (НЕ беше доставена в съответния ден) и подхода на вашите служители, с който се сблъсках. Това ми струва доста време и спъна работата за деня.

Пратката бе експресна, от мой доставчик, който е ваш корпоративен клиент, с товарителница № 60148372902. Според SMS известието от вас, трябваше да съм получил доставката на следващия работен ден – петък. Това не стана.

Забавянето блокира част от работата ми за деня – трябваше да стоя на адрес, очаквайки доставката, и ми струва недоволен клиент, за който беше съдържанието. При липса на свободен оператор, който да отговори, маркирах да ми бъде върнато обаждането. Едва в 17:30 това стана, и тогава служителката ви ме осведоми, че пратката НЯМА да може да се достави в същия ден, за което много съжалява. Попитах къде е пратката в момента. Оказа се, че вместо да е в куриер, тя ВСЕ ОЩЕ е била в централния ви склад (до Боила). Тоест, тя не е била дадена на куриера.

Затова попитах в какъв час на следващия ден ще я получа. Това също се оказа невъзможно, можело само да се гарантира, че ще е в рамките на деня. Поради това поисках да бъде пратена в офиса ви на гара Подуяне, откъдето я взех лично в събота сутрин.

Разбирам, че в дадени ситуации сте претоварени и проблеми са възможни. Моля, ако няма възможност една пратка да се достави в рамките на указания от вас ден, не принуждавайте клиентите си да висят и да чакат – това пречи, защото имаме и задачи извън офиса и ни губи времето. Ако една пратка не е дадена на куриера, обадете се на клиента в началото на деня, а не в 17:30. Ако клиент изгуби цял ден в чакане на НЕдоставена пратка, не му казвайте, че на следващия ден ще се достави “в рамките на деня”, а го компенсирайте – ако не финансово, то поне с точен час. И, ако клиентът (в моя случай) в края на деня е помолил пратката да се пренасочи, на следващия ден не казвайте, че куриерът е стигнал много късно предния ден.

До получаване на отговор по случая ще ползвам други куриери и ще препоръчам същото и на всички колеги.

с уважение
Филип Дудин

Ако решите да ме потърсите, чрез номера на товарителницата ще намерите контактите ми във вашата база данни.