Определената от СОС цена за глобата със скоба и паяк противоречи на закона. Защо и как се получава това?

Общинското дружество ЦГМ (Център за Градска Мобилност) извършва определени дейности. Сред тях, тъй като е упълномощен, влизат поставянето на скоби и репатрирането на неправилно паркирани автомобили. ЦГМ извършва това по цени (обърнете внимание на думата, тя е важна), определени в наредба от Столичен общински съвет.

И така, ЦГМ работи по определени цени, указани в наредба от СОС. В правния мир обаче съществува йерархия на нормативните актове, ясно указана в Административно-процесуалния кодекс. Под международните актове и под Конституцията стоят законите, а наредбите са под законите. При това никой нормативен акт не може да противоречи на акт от по-висока степен:

“Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.”

Кой закон се занимава с превозните средства, движението и паркирането им? Това е Законът за Движение по Пътищата. Там ясно се казва:

“Чл. 167 т. 2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2015 г.) използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство;”

В споменатия чл. 99 се казва, че общинският съвет определя цената за паркиране, но никъде не се споменава той да определя цената за задържане на превозното средство (чрез скоба или паяк). Поради това всяка цена, различна от разходите за прилагане на техническото средство, т.е. себестойността на това, се явява незаконна.

Въпроса със самите цени ще го разгледам допълнително в отделна статия, тъй като и той е повече от съмнителен (от ЦГМ обявиха, че себестойността за репатриране им била над 120 лв, докато всяка частна фирма за пътна помощ може да ви премести колата от всяка до всяка точка на София за 50-60 лв, което включва не само разходите, а и печалбата им). Подозирам както надписване на разходите, така и занижаване на броя на отчетените нарушения – дори и аз съм бил вдиган от паяк без да получа фиш за нарушение след това. От януари до ноември 2021 г. по информация в пресата, паяците са вдигнали 32 107 коли. Това прави по около 35-36 000 коли годишно. Допускайки, че са 36 000, при около 24 раб. дни на паяците и 13 паяка на ден в София, това прави ~125 репатрирани коли на ден или по около 9 коли дневно на паяк. Личните ми наблюдения са, че сякаш репатрират повече коли от една на час 🙂

За Интернета и кравите

(някои анализи на същността на Интернет, изводи за силата от правото на избор и произтичащите от това следствия)

Спомням си как преди 8-9 години, когато още бях млад и зелен компютърен маниак, отидох с родителите си на гости при роднини на село. Естествено, там компютри нямаше – това беше и целта на занятието. А аз обяснявам на баби, чичовци и лелки с какво се занимавам. Компютри и селяни. Високи технологии в дивия запад. Like opposites attract… Continue reading →

Хамстер в колело –
лакомията, която си отглеждаме

Разходка в центъра… минаха няколко седмици, а сякаш беше онзи ден. Колега от университета с приятелката му.

– Оооо, откога не съм те виждал, как си? – и т.н. обичайните любезности – Чух, че нещо си се отказал от следването, ще се върнеш, нали?
– Вероятно да, в някой момент. Ще видим.
– Е, не бива така да се отказваш, дипломата ще ти трябва…
Наистина, момчето мисли и за мен, опитва да ми даде добри съвети. Доколкото може. Трудно ще му обясня, че дипломата не ми трябва за реализация, когато вече имам такава. Трудно ще му обясня, че уменията и разбиранията, които си изграждам, ще ми помогнат повече от хартията с печат на МОН. И най-вече, трудно ще му обясня, че вече дори не мисля за живота по същия начин.

Разходка в центъра… всеки бърза за някъде. Ежедневие. И всеки гледа да прави това, което е свикнал. Голямо нещо са навиците – особено, когато ни ги втълпяват откак сме се пръкнали на бял свят. Официално възприетите навици, общественият ред.

Разходка в живота… раждаш се, учат те да пиеш, да ядеш с лъжичка, да се изхождаш на правилното място J, после детска градина, там пак те учат на каквото са свикнали, после училище, евентуално задълбочаване на ученето в някаква специалност, след това хайде на работа (или университет/колеж с още учене и пак на работа), работиш по цял ден, плащаш данъци и ползваш годишна отпуска – няколко десетилетия така, междувременно някоя от връзките ти става достатъчно сериозна, бракуваш се, отглеждаш си децата, помагаш им да се развият по същия път като теб, в един момент се пенсионираш, помагаш при гледането на внуците, доживяваш си старините и на 70-80 години те изпращат с траурна процесия и много плач (или малко по-късно, като междувременно ти се удивяват какъв дълъг живот имаш).

Това, скъпи приятели, е в резюме животът на 99.99 % от хората в прекрасната ни развита цивилизация. Хубава разходка, но след последните няколко погребения окончателно ми прещрака, че нещо не е наред. И взех да си задавам въпроси. От онези, неудобните. Continue reading →