Author Archives: Philip

Референдум за едно шоу

Написах този анализ преди повече от година, но и днес виждам хора, които още вярват на илюзии. Може би, ако е публикуван, това ще помогне…
4 октомври 2017 г.

В страна, където рядко питат народа за каквото и да е, референдумите са голямо събитие. Особено предизвиканите такива. Моите адмирации към Слави Трифонов и екипа му, че успяха да съберат достатъчно подписи за това.

Системата има нужда от меко казано основен ремонт, ясно е за всички. И народното недоволство е основателно. Но народът мисли и реагира първосигнално. Емоционално. И, уви, народът подкрепи референдум, който в по-голямата си част не може да промени нищо. Затова ще анализирам всеки от въпросите, които ще бъдат зададени.

  1. Какво решава задължителното гласуване и ще подобри ли управлението, ако да – как?

В Гърция, Белгия и Люксембург гласуването по закон е задължително. Формално има санкции за негласуване, реално такива не се налагат (освен в Люксембург). Нямам информация за изборната активност в Люксембург. В Белгия това активността на изборите от 25 май 2015 г. е била над 90 %. В Гърция на изборите за европарламент са гласували много по-малко – 58 %. Санкции се налагат и в Северна Корея, Аржентина, Австралия (там е задължително само присъствието, а не самото гласуване), Бразилия, Конго, Еквадор, Люксембург, Науру, Перу, Сингапур и Уругвай.

Извод – задължителното гласуване няма отношение нито към ефективността на управлението, нито към благосъстоятелността на съответната държава. Северна Корея е може би най-изостаналата и затворена страна в света. Сингапур – една от най-развитите. Гърция е сред най-корумпираните и зле управлявани държави в Европа. Люксембург трайно е на много високо ниво.

Също така, подобна мярка иззема правото от гражданите и го превръща в задължение. Това е подмяна. Така не се създава нова реална причина хората да гласуват. Липсата на активност е заради разочарованието от политиците досега и възприемането, че всички са еднакви.

Единственият (хипотетичен) плюс от задължителното гласуване е, че то може значително да намали тежестта на вота от „изборен туризъм”. Това обаче няма да стане, ако принудените да гласуват хора просто пуснат празни/невалидни бюлетини (което най-вероятно ще стане). Няма да се случи и ако има значителни изборни манипулации с пренаписани/подменени протоколи. А точно това се наблюдаваше на последните избори у нас.

  1. Ако депутатите са 120 – ще имаме ли по-демократично и почтено правителство, по-отговорен ВСС, по-силни регулатори и т.н. и броят на депутатите ли гарантира това?

По-малко хора ще правят същото като досега. На пръв поглед идеята е да се намалят „хрантутниците”. На практика, ако не се намали двойно и минималният размер на парламентарните групи, това ще доведе само до окрупняване на властта към по-големите партии.

Да анализираме ситуацията в ЕС. Има няколко държави, близки до България по население:

ДържаваНаселениеБр. депутати
Швеция9.7 млн.349
Австрия8.6 млн.245
България7.2 млн.240
Дания5.6 млн.179
Финландия5.5 млн.200
Словакия5.4 млн.150

Тоест няма никаква връзка между броя жители, броя депутати и качеството на управление на държавата.

  1. Ако избираме депутатите мажоритарно в два тура, ще бъдат ли по-качествени от кметовете, които избираме по този начин и защо?

Няма да доведе непременно до по-добри професионалисти в парламента. Хората са склонни да избират тези, които са по-известни и за които са чували. Понякога това е абсолютно ирационално. Пример – през 80-те години в италианския парламент като депутат влиза и порно звезда.

Важно е да се допълни – въпросът на включва избирането им с абсолютно мнозинство. Това почти не е възможно. В много случаи някой ще е против по някаква причина. Трябва или всички единодушно да признаят качествата на съответния кандидат или просто да са се договорили предварително. Второто е по-вероятно.

Шоуто на Слави – референдум с 6 въпроса

  1. Ако избираме пряко полицейските началници – те политици ли ще са и как ще гарантират повече сигурност и ред?

Това ще ги подреди по медийна активност, а не по професионални качества. Типичен пример е Бойко Борисов, който години наред по медиите се правеше на страхотно ченге и с този имидж си създаде електорат, за да стане кмет на София, а след това и премиер. Резултатите са видими.

Важно – въпросът на Слави и тук включва избирането им с абсолютно мнозинство. Това почти не е възможно. В много случаи някой ще е против по някаква причина. Трябва или всички единодушно да признаят качествата на съответния кандидат или просто да са се договорили предварително. Второто е по-вероятно.

  1. Ако субсидията е 1 лев на глас, партиите по-малко порции ли ще разпределят?

Не знам какво значи по-малко порции, но ще разгледам въпроса икономически.

1 – Намаляването на субсидията ще спести минимални за бюджета пари. Колко? На година средно партиите общо са получавали ~48 млн. лв (2009-2013 г). Това значи, че спестените пари от намалени до 1 лв/глас субсидии ще са ~40 млн. лв годишно. Ако сравним това с бюджета от над 1 млрд. лв годишно за МВР (и ефективността му), виждаме, че говорим за прах в очите.

2 – Това ще принуди партиите да търсят други източници за финансиране или просто да се закрият. Това според мен най-често (особено за парламентарно представените партии) ще значи повече корупция. Тя и в момента е налице, така че ефектът е съмнителен.

  1. Ако приемем, че депутатите са наполовина и субсидията е 12 пъти по-малка, кой ще разпределя спестените пари ( колко ще са те) и това как ще подобри благосъстоянието ни?

По последните данни, които намерих, базовата заплата на депутатите е ~2800 лв. Към това за доста от тях могат да се включат и надбавки за участия в комисии и т.н., които често пъти почти удвояват дохода, но за опростяване на сметката ще приемем, че заплатите им са по 3 хил. лв. Това прави:

3000 лв * 120 депутата * 12 месеца = 4.32 млн. лв спестени пари

Субсидията за партиите е 11 лв на глас (или 10.80 лв, когато го калкулирах; средният размер в ЕС е 3.5 евро на глас).

Общо спестени ще са няколко милиона (120 депутатски заплати годишно) от намаляване броя на депутатите и още ~40 млн. от субсидиите. Общо към 45 млн. лв годишно ще се спестят. Увеличените от корупция и случайни разхищения разходи ще са далеч повече. На фона на проблемите, това е прах в очите и няма никакво значение. В допълнение – така спестените пари ще се разпределят от по-малък брой хора.

The teachings of Ebenezum

Some lovely quotes from the books of Ebenezum, by Craig Shaw Gardner.

ONE

A wizard is only as good as his spells,’ people will often say. It is telling, however, that this statement is only made by people who have never been wizards themselves.

Those of us who have chosen to pursue a sorcerous career know that a knowledge of spells is only one small facet of the successful magician. Equally vital are a quick wit, a soothing tongue, and, perhaps most important, a thorough knowledge of back alleys, underground passageways, and particularly dense patches of forest, for those times when the spell you knew so well doesn‘t quite work after all.”

TWO

“Reasoned decision is important, and there comes a time in every wizard’s life when he must decide what goal he should pursue to give true meaning to his life. Should it be money, or travel, or fame? And what of leisure and the love of women? I myself have studied many of these goals for a number of years, examining their every facet in some detail, so that, when the time comes to make that fateful decision of which I spoke, it will be reasoned in the extreme. “

THREE

“Every sorcerer should explore as much of the world as he can, for travel is enlightening. There are certain circumstances, such as a major spell gone awry, or an influential customer enraged at the size of your fee, where travel becomes more enlightening still.”

FOUR

“ ‘Never trust another sorcerer’ is a saying unfortunately all too common among magical practitioners. Actually, there are many instances where one can easily trust a fellow magician, such as cases where no money is involved, or when the other mage is operating at such a distance that his spells can’t possibly affect you.”

FIVE

“Your average ghost is a much more complex and interesting individual than is generally imagined. Just because someone is dragging chains or has one’s head perpetually in flames does not necessarily make them of a lesser class. Some ghosts, especially those with heads attached and mouths to speak through, are actually quite good conversationalists, with other-worldly stories by the score. In addition, ghosts generally subscribe to the happy custom of disappearing completely at dawn, a habit many living associates and relatives might do well to cultivate.

SIX

“A wizard cannot do everything; a fact most magicians are reticent to admit, let alone discuss with prospective clients. Still, the fact remains that there are certain objects, and people, that are, for one reason or another, completely immune to any direct magical spell. It is for this group of beings that the magician learns the subtleties of using indirect spells. It also does no harm, in dealing with these matters, to carry a large club near your person at all times.

SEVEN

“There are those who claim that magic is like the tide; that it swells and fades over the surface of the earth, collecting in concentrated pools here and there, almost disappearing from other spots, leaving them parched for wonder. There are also those who believe that if you stick your fingers up your nose and blow, it will increase your intelligence.”

EIGHT

“Even for a wizard there will often come times when someone close to you, perhaps even your spouse, criticizes your habits by comparing them to those of animals. This is distinctly unfair to the animals, who have far better habits than we in many areas. When, for example, have you seen a frog collecting taxes or a squirrel running for electoral office? Present arguments like these to those people who criticize you. If they still do not see the wisdom of your ways, you may then feel free to bite them.”

NINE

“Wizards, like all mortals, need their rest. Casting spells, righting wrongs, and putting a little away for your old age can all be draining occupations. The true wizard must therefore always insist on a good night’s sleep, and a few days’ respite between tasks. After some particularly grueling work, a couple of weeks in the country are not out of line. In the aftermath of truly major assignments, of course, nothing less than a seaside vacation will do. And what of those situations in which a wizard’s work affects the very world around him, perhaps the fabric of the cosmos itself? Well, be advised that prime accommodations in Vushta must be reserved at least two months in advance.”

TEN

“The common folk have many sayings, all about it being darkest before the dawn and clouds with silver linings and suchlike. We in the magical trade like to express our opinions of these matters somewhat differently. A lifetime of experience will have taught the average sorcerer that no matter how hopeless the situation seems, no matter how painful and fraught with danger his options may be, no matter how close he may be to an indescribably hideous death and perhaps even eternal damnation, still, the good wizard knows, it can always get far worse.

ELEVEN

“Nothing is quite so unexpected as the truth. If, for example, you find your spells inadequate to defeat the local dragon, immediately go to your employers and apologize profusely. They should be so taken aback by your show of humility that you will have plenty of time to hastily vacate the area, allowing the dragon to eat your employers rather than you, and thus halt any ugly rumors they might have spread about your competence. “

TWELVE

“It is a mistake to think of all demons as being exactly alike. Some are short while others are tall; some are yellow, others are blue; some are nasty and others are extremely nasty. Some of the nastiest are quite fast as well. Should you encounter one of these, it is a mistake to think at all. Much more appropriate are such responses as running, screaming, and the very rapid formulation of a last will and testament.”

THIRTEEN

“Casual amusement can be one of a wizard’s greatest problems. After all, when one can conjure virtually anything, what can one do to ‘get away from it all’?

“Different wizards arrive at different solutions for their entertainment. A sorcerer of my acquaintance decided to increase his physical prowess through a vigorous program of exercise but found that his new muscles were wont to rip his robes midconjure. Another mage decided to develop the interplay between tongue and teeth so that he could exactly reproduce any insect noise imaginable. He became so successful at this that they discovered his corpse one midsummer’s eve, suffocated by six thousand three hundred and two amorous katydids. And of the wizard who tried to start personal communications between humans and sheep . . . well, the less said the better.”

FOURTEEN

“Religion is a personal matter, and those of us in the sorcerous profession would do well to steer clear of it. Still, you will find some situations, say a spell accidentally demolishing someone’s holy temple, where you will be given the choice of (one) conversion to their belief, or (two) being sacrificed to their deity. It is only at times like this when one realizes the true depth and beauty of religions, at least until one can find some way out of town.”

FIFTEEN

“So you think you know great, nail-biting excitement, you think you know truly abject fear, you think you know total and complete despair, you think you know the incredibly degenerate underside of this world we live in, and the ridiculously despicable lengths that your fellow man can sink to, more rotten, more putrid than the lowest form of fungus. . . . Oh. You are a sorcerer as well. Then perhaps you do.”

SIXTEEN

“Beginnings and endings are, for the most part, artificial constructs. You say you begin when you are born, but what of those months spent growing in the womb? Endings are hazier still, for further things may occur that extend and enlarge the earlier story. And that is my final sentence on the subject. Or perhaps this one is the final sentence. No, most assuredly what I write now is the final word on the matter. But now that I think upon it, perhaps this.“

Когато институцията се явява преграда

Институциите мразят да им се казва, че пречат. Първото, което се случва, когато един проблем стане институционален, е че основната цел на институцията веднага се променя от изначалната към самосъхранение. А важността на реалната й цел рязко пада. И когато на институциите се каже, че пречат, и че има други начини да се координира стойността, реакцията им наподобява стадиите на Кюблер-Рос – етапите на скърбене, през които минаваме: отричане, гняв, пазарене, приемане. Повечето от кооперативните системи днес още не са достигнали до фазата на приемането. Много институции са още във фазата на отричането, но напоследък виждаме и много гняв и пазарене.

Ето ви чудесен малък пример от тези дни: Във Франция автобусна компания съди хора, направили свой автопарк (carpool – споделено пътуване), защото тяхното координиране с цел общото благо, ги лишава от приходи.

(из TED лекция на Clay Shirky, 2005 г.)

Въпрос на демокрация

Човечеството е измислило различни форми на управление през своята история. Сред тях, ние сме избрали демокрацията. Нейната идея (ако сте пропуснали) е, че народът на една държава е нейният суверен, и със своя глас избира представители, които да вършат пряката работа в различните видове власт. Но те са сменяеми. На всеки избори могат да бъдат преизбрани или махнати. На теория.

На 3 февруари 2016 г. Народното събрание отхвърли предложението подправянето на изборни протоколи да се квалифицира като тежко престъпление и да се наказва  с лишаване от свобода до 8 години. Отказът от това е под предлог, че в Наказателния кодекс и в момента има текстове, позволяващи търсенето на отговорност за това.

Фактите показват, че това е без значение. На последните избори имаше не само ужасна бъркотия, но и фалшификации. Протоколи с еднакви номера. Протоколи с различни номера на различните си страници. Протоколи с фалшиви подписи – доказано от експертиза, поискана от съда, след което самият съд игнорира това. Нямаше повтаряне на избори. Нямаше и наказани. А сега се реши да няма и определяне в НК като престъпление подправянето на изборни протоколи.

Протоколите, да напомним, са резултатите от гласуването по места. Ако те не отразяват истината, то гласът на избирателите е подменен, подменено и иззето е правото на суверена да избира своите представители, а оттам и своята съдба. Това означава няколко неща:
1 – Това не е демокрация. Формално може и да носи такъв етикет, но ако друг, а не суверенът (народът на страната) решава какви да са резултатите, то е извършен тих преврат срещу държавността.
2 – Съдебната система, с неиздаването на каквито и да е наказателни присъди срещу извършители на подобна фалшификация, е спомогнала за неистинност на резултатите от изборите.
3 – Законодателната власт в лицето на управляващото в момента мнозинство, знаейки какво е станало, отказва изрично да уреди подобни фалшификации като тежко и изобщо като каквото и да е престъпление. С това законодателната власт също спомага за бъдеща неистинност на изборните резултати.

Тези три точки все още не са окончателен факт, не са обобщение, че навсякъде е така. Но станалото е факт и то е станало възможно с подкрепата на властта. Нужни са всички възможни мерки за възпрепятстване на този процес. Иначе след време народът ще има само правото да живее, работи и плаща данъци на местна и централна власт. Което не е демокрация, а се нарича феодализъм.

Протестираща полиция – заплахи и пенсиониране

Другарки и другари, новина! Полицията протестира! А това ни води към анализ и изводи, които хич не са приятни…

Сега няма да пиша за бежанците, нито за изборите. Те ще почакат, защото сме изправени пред (поне) 20 заплахи, свързани с тези, които вземаха по 20 заплати като се пенсионират. И не бива да оставаме слепи за реалността. Защото полицаите излязоха да протестират едва след като финансовият министър посегна на бонусите им. И това е само симптомът за една доста по-тежка болест – пазителите на реда вече не пазят никакъв ред, освен своя. Те са се превърнали в наемници. Платено средство за силови решения.

Ето и моя списък от (засега) 9 заплахи от МВР, свързани с работата (и начина на работа) на полицията:
1. Ниска ефективност. МВР е ресорът, който от години получава най-висок бюджет, ежегодно по над 1 млрд. лв. На 8 място в света сме по брой полицаи на глава от населението. Въпреки това, борбата с престъпността не е успешна, напротив. Огромна част от населението не се чувства сигурно, битовата престъпност по селата е почти безнаказана, а срещу политици и висши държавни служители почти няма действия (това е свързано и с работата на прокуратурата и съдебната система).
2. Неправилната мотивация за работа. С годините служителите в силовите ведомства (МВР и МО) започнаха да получават все повече бонуси, които пораждат основателно обществено недоволство. Най-известният от тези бонуси е финансов – 20 брутни заплати при пенсиониране (което за капак става на доста ранна възраст). Факт е, че работата на оперативните МВР служители е стресираща и рискована. И затова би трябвало да бъде приравнена на определена категория труд. Но подобни бонуси няма нито за лекарите, нито за учителите. Резонен е въпросът “защо” – нима едните заслужават повече от другите? Има и ред други бонуси. Всичко това поражда неправилна мотивация за избор на професия, защото се дава на всички наред, а не само за резултати. В резултат излиза, че системата на МВР е направена да привлича, с една дума, хрантутници. Аргументът, че това са заслужени пари заради риска някой да пострада при изпълнение на служебните си задължения (да бъде застрелян, ранен и т.н.) не е валиден – това е риск, който е предварително известен, служителите имат застраховки и знаят, че естеството на работа предполага възможност това да се случи. Това го знаят, повтарям, още преди да кандидатстват за тази работа.
3. Двоен стандарт. Когато масово всички протестирахме в течение на повече от 1 година, полицията не се включи. Не знам дали осъзнаваха, че това беше борба за всички, но полицаите послушно изпълняваха заповедите отгоре, за което бяха и възнаградени. Сега, едва когато министърът на финансите посегна на техните бонуси, полицаите се вдигнаха на протести в София, Пловдив, за малко блокираха една магистрала, планински проходи и граничните пунктове с Турция. Накратко – полицията показа, че се ръководи от личния си интерес, а не от обществения. И тази реакция е светкавична, буквално на следващия ден. Т.е. МВР служителите нямат проблем да реагират бързо. Под въпрос остава защо не реагираха бързо (или изобщо) за десетки други неща.
4. Чувство за безнаказаност. Наблюдава се практически навсякъде и на всички нива. Полицията е тази, която следи за нарушения и наказва, но никой не следи и не наказва полицията. Преминаването на червено със служебен автомобил (без включена звукова и светлинна сигнализация), забранени маневри, произволно паркиране – всичко това е честа практика и то е само дребен пример.
5. Склонност за злоупотреба със служебно положение. Идеята за безнаказаност води и до идея за повече права и власт. И опити за натиск над останалите. И никой друг не дава по-добър пример от самия Синдикален Алианс Сигурност на МВР, който в съобщението си до медиите опита да заплашва мин. на финансите – давам извадка от което:
“Напомняме на министър Горанов, че … той нито е вечен на своя пост, нито може да си позволява да нарушава законите на Република България безнаказано. Още при първото негово закононарушение, за което констатираме, че изпълнява състав на престъпление от Наказателния кодекс, ще предприемем незабавни мерки да му бъде потърсена отговорност.”
Трябва да отбележа, че този САСМВР е един от синдикатите на полицията, без да е най-големият. Което е някаква надежда, според мен. Но въпреки това е твърде притеснителен пример.
6. Игнориране на неудобните за тях престъпления. Господа полицаи, цитирам още едно изречение от декларацията на собствения ви синдикат:
“Като служители на МВР ние носим отговорност за това на върха на държавата да не стоят престъпници и закононарушители и в случай, че съберем достатъчно данни за такива, няма да се поколебаем да постъпим както с всеки заварен на местопрестъплението деец, включително да пристъпим към незабавен арест на дееца.”
Когато настоящият премиер най-сетне призна, че на записите с Мишо Бирата е записан той, респ. и че е упражнил влияние (и има корупция на най-високо ниво), направихте ли нещо? Или удобно гледахте встрани?
7. Структурата на разходите в МВР. Над 90 % от ежегодно харчените пари отиват за заплати. Минимална част, около 5 %, отиват за капиталови разходи – тоест за инвестиции и развитие. Излишно е да обяснявам резултата от това. Всъщност, той е налице… и ще се задълбочава още повече. За капак на полицаите често пъти не са осигурени елементарни консумативи – хартия за принтери, гориво за служебни автомобили и т.н. Мисли ли някой, че това помага за ефективна работа?
8. Липсата на адекватно планиране. Промените, които предизвикаха недоволството на полицаите, са вкарани от в последния момент в бюджета за 2016 г. Не са оповестени и обосновани навреме и по нормален начин. Не е дадено време за обсъждането им. Това не бива да бъде така. Полицията е структурата, която (би трябвало да) поддържа сигурността в държавата и да не се експериментира произволно с нея.
9. Неуправляемостта на МВР. Самият факт, че се е наложило (каквито са твърденията) финансовият министър през бюджета да прокара реформата, с финансови методи (орязване на бонусите, а оттам и парите), и то в последната минута, без съгласуване с другите ресорни министри, е меко казано стряскащ. Това говори за липса на стратегия и липса на единомислие в правителството. Както и за неспособност на съответните министри да наложат реформите сами и в срок. Което по принцип ги прави и неподходящи за такъв пост.

Няма да продължавам списъка сега. Тези 9 проблема са твърде сериозни дори сами по себе си. Можем да стигнем и до 20 проблема, колкото мечтаните заплати при пенсиониране. Но ни трябват решения.

Проблемите на София

След въпроса кой е най-големият проблем на София, за пореден път си дадох сметка, че нещата са твърде свързани, за да бъде разграничен един-единствен проблем на столицата ни. И все пак, за да останат тези ми разсъждения и бележки, поствам отговора си и тук:

Най-големият проблем е хаотичността в управлението (сякаш умишлена, и е категорично гарнирана с дози корупция), което води до липса на дългосрочна визия. Макар, че това не е проблем, а причина. Но оттам и всички проблеми, които поражда:
– несъразмерност на автомобилния трафик спрямо пътищата, протакане на ремонтите (5 човека на кръст работят по участък от 1 километър, и то с работно време като чиновници)
– протакането на завода за рециклиране на отпадъци, което увеличава замърсяването
– прекомерните строежи и разбити пътища, които носят сериозен дял от праховите частици във въздуха
– игнорирането и толерирането на голяма част от престъпността, начело с дребни нарушения
– допускането на определени етнически групи (циганите, да го кажем директно) да не си плащат тока и водата без те да им бъдат спирани, да пътуват в градски транспорт без билет и без санкции
– упоритата умишлена невъзможност Топлофикация да стане ефективно работеща
– корупционните и/или неадекватни практики в общината, ориентирани към формално покриване на изискванията, вместо реална работа (реален пример, който съм наблюдавал – в общ. поръчка за компютри и принтери фирма-кандидат пита дали принтерите може да са по-бързи, но да изкарват първата страница за 6 секунди, вместо за 4 секунди – отговорът беше, че не може)
– недостигът на места в детските градини
и т.н. и т.н… Ще се уморя, докато изредя всичко, и пак ще пропусна много неща. Но не можем да продължим на парче да кърпим нещата с рязане на лентички на детска градина тук, ремонтирана улица там и т.н., докато оставаме невежи за причините да се стига до това.

Future, technologies and (over)excitement

Today we had a nice lecture on the technologies and future by Dr. Jose Cordeiro in a beautiful hall at the University of Sofia. It was supposed to be great, except… that is wasn’t. Or maybe I had too high expectations. Wish the content was somewhat deeper and little more analytical. Rather than that it was mainly a brief collection of facts and news. All so exciting. Yes, we all know the Moore’s law. And we all know the kilo-mega-giga exponential growth of the devices. And we’re so excited. And we read the news, too.

To be more specific, I have some notes to add and questions that could be asked when thinking of such matter:
– It is amazing that there’s a project in Japan to give human rights to robots in the future. But are we careful enough with the A.I.?
– Ideas of connecting human brains into a network and using devices to enhance their electrical signals to achieve telepathy are interesting and also possibly very useful. Surely they are very interesting to hackers, too. Stealing information right out of people’s minds will be possible. Digital security is going to be a hard task to do.
– Reading human genome and having a backup – great! I admire it. Possible new niche for insurance companies – absolutely. New industry to regenerate human tissues, organs and parts, also. There is a currently working project led by dr. Anthony Attalla whose team managed to reproduce organs, even (still in research stage) a kidney out of patient’s own cells.
– Preventing diseases, aging and extending human life possibly to immortality – this is a vast area to discuss. There’s an assumption that, due to the speed of medical and biotechnology researches, the first human that lives up to 150 years could be born only 10 years before the first human that lives up to 1000 years. Are we really ready to face that?
– Robots shall be developed soon that can not only do work but also to have emotions. Let me disagree with that. While computers can be astonishingly good at detecting human behavior and expressing reactions, this is not equal to having real emotions. This is a mimic, simulation of emotions.
– The A.I. itself that could soon reach the level of human mind. Please, let me disagree again. There is a huge difference between super-fast processor with an enormous database of information and the real ability to have intelligence, learning and adapting yourself. The results might look similar but the reasons can’t be more different.
– Comparing GHz-processors with the ‘slow’ human brain is incorrect. Raw clock speed and effectiveness are two separate things.
– Improving our “brains” with computing power and access to a database of information can be a tool to make things easier for humans. Yet, this is what makes us lazy – the easiness of getting information. If you want consumer society with habits that make it is easy to control, you’re on a right way.
– Nano technologies that could bring us practically everything, with no waste of matter, high quality and cheap. This is great but also leads to similar result – people get used to it. And when things are easy to get, they get underrated. Beware, before you make things that easier you need to make sure you’re conscious enough to handle the easiness.
– The possibility of transferring a major amount of human work to robots leads to necessity of rethinking the world economy model. If, for example, 30 % of the workers in the world are replaced by robots and left unemployed with no alternative income, this might become an enormous structural problem for the whole world with no predictable consequences and huge risk of world-wide civil conflicts, instability and expanding economy gap between the top 1 % and the rest.

So, how do you like some ultra-technological future where you are connected to a brain-network and can restore your whole body from your pre-recorded genome? And are you ready for the risk of being hacked when this can literally erase all of you memories, not just some documents and pictures? Technology is not a toy. Having more computer power in the pocket than it took to send the Voyager station out of the Solar system and using it to take selfies, most of humanity is still like a teen.

Военна повинност (есе, Рон Пол)

Преписвам това есе на Рон Пол, което разглежда военната повинност – вкл. това, което наричаме казарма. Нямам по-добър отговор на нашумялата статийка за това, че липсата на казарма е убила истинските мъже в България.

***

Военна повинност

Кой е този, който разполага с мен и собственото ми тяло – аз ли? Отговорът е да.  Той стъпва на убеждението, че ние като общество и държава сме отхвърлили робството. Заявили сме го открито: робството е неморално. По същия начин моралният закон би трябвало да е напълно достатъчен, за да се забрани на държавата да насилва определени личности да служат принудително в армията с цел тя да води войни срещу някакъв враг – бил той реален или имагинерен. Continue reading

За “нуждата” от гей парадите

В България имаме (вече традиционен) ежегоден парад на гейовете, лесбийките и всички с различна сексуална ориентация. Те показват присъствието си, за да получат право на зачитане и т.н. Много хора ги мразят, а много други ги подкрепят, защото “различните не са приети в обществото”. Защото те имат право да афишират присъствието си, за да получат своето приемане.

Нека обясня защо това НЕ е вярно. Защо проблемът не е в (не)приемането, а в самите паради. Continue reading

Расизъм, не-толерантност и подобните проблеми

Наскоро имаше (и още има) случаи на насилие от цигани над лекари от Спешна помощ. Наскоро министър Москов направи прецедент и за първи път каза публично нещата такива, каквито са. Наскоро реакциите на много хора (вкл. мои приятели) бяха ужасно притеснени, че губим своята толерантност. Всичко това ме провокираха да напиша този анализ.

Скъпи приятели, големият проблем не е расизмът. Той е само следствие.

Големият проблем е липсата на воля за налагане – върху всеки, независимо от етнос, обществена позиция и т.н. – на спазване на законите, както и създаденото усещане за безнаказаност. Това изостря ситуацията. А когато на даден субект (в случая – цял етнос) бъде позволено 10 г. да не си плаща тока и водата, но паралелно с това им се дават помощи, строят им къщи и не ги санкционират при престъпления, е нормално обществената реакция да е в обратната посока (изравняване), а колкото напрежението е по-голямо, толкова емоциите водят до по-голяма ескалация на изказвания и действия.

С опитите да успокоим “расизма” в населението не правим абсолютно нищо смислено, това ще е фалшива толерантност. Помислете – подобен (но не расов) “расизъм” мнозинството хора изпитват и към депутатите.

Проблемът е в правоприлагането и действията на МВР и съда, които трябва да гарантират равнопоставеност на гражданите. След като това се случи, нещата ще си дойдат на мястото.

P.S. – след всички случаи на насилие над екипи на Спешна помощ, единствено здравният министър ли трябваше да заеме позиция? КЪДЕ е позицията на МВР? Къде е министърът на вътрешните работи, знае ли се изобщо кой е начело на това ведомство сега? Колко от вас реално знаят кой ни е министър на МВР? Аз проверих – казва се Веселин Вучков. Човекът е доцент и доктор по право в СУ. Но не съм чул за никакво негово реално присъствие – нито в медиите, нито като действия. А вие?