Monthly Archives: August 2014

Краят на невежеството

“Когато бъдат подложени на многократни и неизбежни за тях шокови изживявания, плъховете развиват такова чувство за безпомощност, че не правят опити да избягат дори ако клетката им е отворена.”

“Познавам много хора, които искрено се тревожат какъв свят ще завещаем на децата си – и въпреки това пазаруват, шофират и се хранят така, сякаш ресурсите на планетата са неизчерпаеми – може би защото в детството си са научили, че няма те да са тези, които ще вникват в същността на проблемите и с умелите си действия ще намерят изход от ситуацията. Било е толкова отдавна, че дори не помнят кога са получили този урок. И не виждат смисъл да питат приятелите си, защото те също нищо не разбират, а идеята да поумуват заедно не въодушевява никого…”

“Има една все по-многобройна прослойка от университетски преподаватели, които не са учени, но са подложени на огромен натиск да представят наукообразни теории и резултати. Факултетите би трябвало да поощряват педагозите да пишат добре, а не да се опитват да звучат ерудирано или академично, като използват страдателен залог, субстантивни словосъчетания и глаголи с латински произход”

“Не съм чувал педагог да твърди, че несигурните в интелекта си ученици могат лесно да се справят в училище. Затова се учудвам, че никоя програма по математика в държавната образователна система не отчита сериозно ролята на увереността. Щом е по-вероятно децата да успеят там, където се чувстват способни, струва ми се логично опитът да развием техния потенциал да започва с упражнение за увереност.”

Джон Майтън, “Краят на невежеството”

Минималната надница в Америка :)

“…И когато шефовете не успели да съберат достатъчно бедна работна ръка от Европа, с чиято помощ да разработват богатите ресурси на Америка, те обърнали ведър взор към Африка. Работната сила заприиждала и те започнали да й дават минималната работна надница – паница вкисната манджа.
Сега, когато робството вече е премахнато, минималната работна надница за отвратителна работа е точно толкова, че да стигне за паница вкисната манджа на ден”

из “Безкрайността на човешката простотия”, Боб Фенстър