Monthly Archives: June 2014

13 години по-късно (част 5)

Уважаеми читатели, когато започвах да пиша това, си го представях като 1(една) цяла вестникарска страница – формат А-3, като платена публикация в някой и друг ежедневник. Само че, под влияние на различни случки от ежедневието – резултат на еволюцията (или деградацията?) на обществото, материалът се разрасна твърде много – до тези 13 страници, а сигурно може и още. При това съм се опитал да не се влияя от отделните случаи (дадени са само като примери), а да дефинирам общите принципи (недостатъци), които ни правят това, което сме; и най-вече това, че упорито отказваме да потърсим вината в себе си, а все си търсим някой друг виновен, на който да си го изкараме. Това открито писмо бе изпратено на много хора като: П. Стоянов, И. Костов, Й. Соколов, С. Софиянски, до партийните централи на червени и сини, до форуми за разговор в български Интернет сайтове, до редакциите на множество вестници, радиа и телевизии и др., било чрез нормална поща или e-mail. Никаква реакция. Може би това е така, защото “доброжелателни филтри” спират писмата по пътя към официалните лица – техни адресати. Continue reading

13 години по-късно (част 4)

За този, който ни посъветва да се замислим дали не сме мързеливи – работех тук, ще работя и там – не си правя илюзии, че там е лесно, че всичко е супер, и че няма да има проблеми. Просто там има Правила. Иначе съм съгласен – у нас наистина има доста мързеливи – никаква или мижава активност, респ. производителност, респ. доходи и много писъци “Държавата е виновна”, “Държавата е длъжна да ни подпомогне” и т.н. Никой (!) не ви е длъжен (!) за нищо! Спрете да хленчите, вземете се в ръце и почнете да работите – с организация, качество и с висока култура! Осъзнайте се, вие, които преди много време въодушевено викахте “БеСеПе”, след това също така екзалтирано – “СеДеСе”, сега -“Царя, Царя”. Ами ако и с него не случим (това е сигурно, ако всички гледат на него като на влекач, който да ги изтегли от калта), тогава, след 800 дни какво ще викате: “Жоржи, Жоржи”, или може би “Шрьодер”? Continue reading

13 години по-късно (част 3)

За да не прозвучи всичко написано дотук само като критика, предлагам:

– да се намали бюрокрацията – множество недомислия и взаимноизключващи се изисквания, например – ЕГН и БУЛСТАТ – цитирането им пред която и да е служба трябваше да извади на екран цялата актуална за субекта информация, а сега фирми и граждани трябва да доказват с десетки документи, за изваждането на които са нужни десетки човекочаса, че те са те?!? За какво са тези нови технологии, за какво е е-бизнесът, след като хартиеният поток се увеличава. Къде е облекчението, ползата на обикновения гражданин от масовата компютризация на министерства и ведомства, от шумно открития “супермодерен копирен център” в министерски съвет? Continue reading

13 години по-късно (част 2)

Във филма “Дейв”, един от героите – счетоводител, разглеждащ в този момент бюджета на САЩ, изрече една много впечатляваща фраза: “Ако така управлявах частната си фирма, отдавна да съм фалирал!”. Далеч съм от мисълта, че управлението на държавата е малко по-сложно от управлението на фирма, всъщност убеден съм, че е далеч по-сложно. Но след като не можем да го постигнем с хора, да опитаме с машини – те са достатъчно интелигентни и не се влияят от комисионни. Прави се “клъстеризация” от мощни сървъри – всеки на върха на някакво министерство, отрасъл, ведомство – нещо като ERP на държавно ниво. Обработената информация се подава на сървър- майка, който на базата на математическото моделиране прави финансовите анализи, изчислява трендовете, екстраполира и дава оптималните бюджети и насоки за развитие. Естествено, накрая съвет от авторитетни люде може да вземе окончателното решение. Ако това ви се струва утопично, то тогава назначете не роднини, а експерти, професионалисти във всяка една от тези области, хора, доказали, че могат ефективно да управляват и множат първо собствените си пари, надмогнали желанието да трупат и с амбиция да се преборят с предизвикателствата. Дайте ми възможност да гласувам за доказали се хора, за личности, а не за стадните ви партийни листи, иначе колкото и да ме обвинявате, че не мисля демократично, модерно, на мен не ми се играе на вашата имитация на демокрация. Continue reading

13 години по-късно (част 1)

През 2001 г., когато завършвах гимназия, си запазих едно отворено писмо, което достигна до мен. Днес, 14 юни 2014 г., година след началото на ДАНСwithme протестите, когато кукловодите на поредното правителство се уговарят дали и кога то да подаде оставка, реших да го публикувам отново. Сменете датите, сменете част от имената на действащите “артисти” на тази сцена, сменете някои конкретни събития… Оставащите прилики са за ваш размисъл. А и за мой – отново се питам дали тогава взех правилното решение, оставайки да работя и живея тук. Е, четете… и мислете.


Писмо до управляващите

             Уважаеми съграждани, уважаеми управляващи, уважаеми г-н Президент, От една страна – не искам да живея другаде – тук съм се родил, тук е моето семейство, тук са приятелите ми, тук съм се изучил, тук е работата ми, и въобще – всичко което имам и което съм; тук е и моето място. От друга страна……

Когато четете тези редове, пишещият ги, вече ще е зад граница – един от хилядите взели решение да се спасят от нашата бяла демокрация и да отидат в някоя по-бяла. В следващите редове ще обоснова решението си. Continue reading

Една идея за качествено образование

Нощем е тихо. Никой не ме закача и мисля по-добре. Ето ви една идея за по-качествено образование в България, която ми дойде преди малко. Приложима е както за средното, така и за висшето образование.

Всички учащи (ученици, студенти) да бъдат изпитвани чрез външно оценяване, най-често онлайн тестване – разбира се, присъствено, на място в самите университети. Тези тестове да са на база световни критерии, напълно спокойно може да са съставени и от екип международни експерти и/или специалисти от съответните сфери.

И от оценките на тези тестове да зависят заплатите на преподавателите и администрацията на всеки един университет.

Логиката е елементарна и стабилна – точно тогава преподавателите ще имат стимул да преподават качествено, а администрацията – да им помага. Много бързо и точно заради пазарните нужди ще отпаднат некачествените учебници. Слабите преподаватели или ще отпаднат или и те ще седнат да се научат. Учениците и студентите няма да могат да се оплачат от субективно отношение към тях. Самите училища и университети, под натиска едновременно на учащи и преподаватели ще трябва да осигурят максимално добри условия за учене.

Въпроси или коментари? Или да запретваме ръкави и да го направим!
Филип Дудин, 8 юни 2014 г.

Да промениш практиките на Глобул…

– Добър ден, за плащане на сметка съм.
– Заповядайте. Какъв е номерът?
– (казвам го)
– Добре, това е на името на…?
– Точно така.
– Сметката е … лв. Обаче виждам, че договорът ви е изтекъл.
– Да, поради което става безсрочен.
– Да, така е, но понеже нас ни купиха, сега се правят промени и ако имате някакви бонуси, ще отпаднат… Кажете ми Булстат, за да Ви направя оферта?
– (казвам го). Обаче в момента наистина бързам и ще ви помоля да ми изпратите офертата на мейла. Имате ли го в системата?
– Нямаме го… но не можем да пратим оферта по e-mail.
– Как така?!?
– Ами нямаме такава практика. Ако нямате време сега, но минете утре през офиса ни…
– Не, съжалявам – зает съм и може да не мина през офиса ви в близките седмици. Моля, изпратете ми офертата на мейла.
– Ами добре… ще видя какво мога да направя. Заповядайте едно листче, да ни напишете тел. номер, мейла, името и Булстат на фирмата, за да Ви изпратим.

Написах листчето и им го дадох. Датата е 4 юни. Годината е 2014. ХХІ век. Един от трите мобилни оператора, който предлага и мобилен интернет, ще трябва да се упражни и придобие практиката на пращане на оферта по електронна поща.

Никога не съм подозирал, че ще предизвикам еволюция.

***************************************************************************

Edit. 30 септември 2014. Еволюцията е трудна работа. Досега 3 пъти съм си давал мейла на служителите, при които съм плащал сметката. Служителите всеки месец са били различни. Мейлът и булстатът ми са постоянни. Заветната оферта но мейла остава също така постоянно неполучена. Глобул, София, офис Плиска. Поздравления.