Monthly Archives: November 2013

Уродливият

Всеки жител на къщата, в която живеех и аз, знаеше до каква степен Уродливият беше Уродлив. Местният Котарак. Уродливият обичаше три неща на този свят: борба, ядене на огризки и, да го кажем така, любовта. Continue reading

За Интернета и кравите (2007)

За Интернета и кравите

(някои анализи на същността на Интернет, изводи за силата от правото на избор и произтичащите от това следствия)

…Та като гледат, да не виждат…
Лука, 8:10

Спомням си как преди 8-9 години, когато още бях млад и зелен компютърен маниак, отидох с родителите си на гости при роднини на село. Естествено, там компютри нямаше – това беше и целта на занятието. А аз обяснявам на баби, чичовци и лелки с какво се занимавам. Компютри и селяни. Високи технологии в дивия запад. Like opposites attract… Continue reading

Хамстер в колело

Хамстер в колело –
лакомията, която си отглеждаме

„Трябва да тичаш колкото може по-бързо, за да останеш на същото място”
Алиса

Разходка в центъра… минаха няколко седмици, а сякаш беше онзи ден. Колега от университета с приятелката му.

– Оооо, откога не съм те виждал, как си? – и т.н. обичайните любезности – Чух, че нещо си се отказал от следването, ще се върнеш, нали?
– Вероятно да, в някой момент. Ще видим.
– Е, не бива така да се отказваш, дипломата ще ти трябва…
Наистина, момчето мисли и за мен, опитва да ми даде добри съвети. Доколкото може. Трудно ще му обясня, че дипломата не ми трябва за реализация, когато вече имам такава. Трудно ще му обясня, че уменията и разбиранията, които си изграждам, ще ми помогнат повече от хартията с печат на МОН. И най-вече, трудно ще му обясня, че вече дори не мисля за живота по същия начин.

Разходка в центъра… всеки бърза за някъде. Ежедневие. И всеки гледа да прави това, което е свикнал. Голямо нещо са навиците – особено, когато ни ги втълпяват откак сме се пръкнали на бял свят. Официално възприетите навици, общественият ред.

Разходка в живота… раждаш се, учат те да пиеш, да ядеш с лъжичка, да се изхождаш на правилното място J, после детска градина, там пак те учат на каквото са свикнали, после училище, евентуално задълбочаване на ученето в някаква специалност, след това хайде на работа (или университет/колеж с още учене и пак на работа), работиш по цял ден, плащаш данъци и ползваш годишна отпуска – няколко десетилетия така, междувременно някоя от връзките ти става достатъчно сериозна, бракуваш се, отглеждаш си децата, помагаш им да се развият по същия път като теб, в един момент се пенсионираш, помагаш при гледането на внуците, доживяваш си старините и на 70-80 години те изпращат с траурна процесия и много плач (или малко по-късно, като междувременно ти се удивяват какъв дълъг живот имаш).

Това, скъпи приятели, е в резюме животът на 99.99 % от хората в прекрасната ни развита цивилизация. Хубава разходка, но след последните няколко погребения окончателно ми прещрака, че нещо не е наред. И взех да си задавам въпроси. От онези, неудобните. Continue reading

Ще ме изтърпите

Ще ме изтърпите, аз съм много уморен, твърде уморен от пътуване и прекалено уморен да разигравам комедии, и много уморен да се взирам във вашите празни лица, гледащи зад мен, желаещи да изпълня техния празен живот с хумор, който вероятно не могат сами да измислят. Добър вечер.

Бил Хикс

Емоции

“Когато работиш с хора, помни, че не общуваш с логично мислещи същества, а с емоционални създания, обременени от предрасъдъци и мотивирани от гордост и суета.”

Дейл Карнеги

Mass production

„Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли. А това е опасно. Но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек. Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквавяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.”

“На изток от рая”
Джон Стайнбек

Добро утро

Когато дълго време не си правил нещо, губиш инерция. Когато дълго време си имал лични и други проблеми, губиш енергия. Когато дълго време си в държава и сред хора, които имат проблеми, губиш мотивация. А когато дълго време си губил мотивация, не можеш да започнеш нещо просто така. Първо трябва да се събудиш.

Е, добро утро. Чакат ви новини.

Епидемия от кретенизъм

Добро утро, слънчева неделя и идиотизъм за всеки! Усмивки и позитивно начало на деня!

За начало четем в Кариери.бг как БНП Париба пускали отново онлайн бизнес играта си за студенти, която щяла да се проведе във “фикционален град”. Гениално. Прауд ту би бългериън, пийпъл, лърн то райт коректли. Плийс.

Докато сме на бизнес вълната можем да научим, че от деня на народните будители данъчните (явно тогава се събуждат) тръгвали на проверки за неиздаване на касови бележки от търговските обекти. Ало, данъчните, нали уж заради това изнудихте фирмите да си сложат касови апарати с връзка с НАП? Или като пищях заедно с целия останал бизнес, че който не издава бележки, просто ще продължи да не ги издава, просто останахте удобно глухи? Точно затова съм виждал и обяви за франчайз за фирми, които се рекламират с това, че търсенето за дейността им е осигурено от нормативни актове. Браво.

Не знам дали ще издават касови бележки, но новата верига на Булгартабак (и свързаните с нея), наречена Lafka, е на своя път да стане нормативно установен монопол. Вдигане на наеми, прекратяване на договори и други методи за освобождаване на заетите места от павилиони по спирките на градския транспорт. И след това, поне което се очаква, конкурс за някаква концесия на всичките ~1000 обекта наведнъж. Това е то златен шанс за дребния бизнес. И вероятно 10-на хил. нови безработни с шанс да се преквалифицират. Но столицата ни ще добие европейски вид. По-лъскав, някак.

А извън столицата държавата е на път аха-аха, след 6 години опити, да започне строеж на инфраструктура за широколентов Интернет по селата и другите слабонаселени райони. На гол тумбак чифте пищови, защото баба Трънка от Каспичан ще се нуждае точно от скайп връзка с баба Пенка от Горно Нанадолнище. Инфраструктура. Което ме подсеща и за новината, че над 20 хил. бедни хора не били потърсили своите животоспасяващи ваучери за декодери за цифрова телевизия.

Преди месец и нещо “Южен поток” отпадна от приоритетния списък на ЕС, и няма да има европейски пари за него. Което се и очакваше. Отделно, че подобни проекти винаги търпят тежка категория оскъпяване. Но нашият премиер, който човек не може да го види на живо на някое събитие, от името на Българския Енергиен Холдинг се договори с Газпром да вземем заем от тях, за да строим тук газопровода, който им трябва, и ще им изплащаме този заем 22 години, със сумите от транзитни такси. Ако и когато изобщо съоръжението заработи. Оперативните разходи са си наши. Ако БЕХ не си покрие тези разходи от нас, през енергията, която ни продава, ще ги покрием във вид на данъци. За сметка на това взеха нов облигационен заем от 500 млн. лв, с който да покрият стар заем за авансови плащания за АЕЦ “Белене” (май още преди 23 години беше първият голям доклад, че централата е излишна, а и опасна). 200 милиона за това рефинансиране. И 300 милиона, цитирам, “по предназначение”.

За същата сума, 300 млн. лв, шефът на КНСБ Пламен Димитров тези дни дава акъл на държавата как да ги събере. За 200 милиона от тях идеята му е да се “криминализира умишленото укриване на данъци”. Екстра. Бих искал да попитам този умник как според него държавата може да направи икономиката по-ефективна. Защото иначе следващата стъпка може да е криминализиране на неплащането на 100-процентов данък върху доходите.

Отново за парите. В Money.bg поредният гений, Николай Ников, обяснява, че 30-40 млрд. лева могат да променят облика на България. Съгласен. Залъгването на народа с трохи и обещания вече не вършело работа. Съгласен съм. Ако на един пенсионер му дойдат 1000 лв неочаквани, щял да ги похарчи. Общо взето вярно. Щяло да е за вътрешно потребление. На първо четене – да. Че и половината ни емигранти щели да се върнат. Може би. Но дяволът е в детайлите, както се казва, и точно това пропуска авторът. И преди да има работещи закони, прилагани наистина към всеки, държавата ни е бездънна яма. Няма значение колко ще се налее, то няма да напълни нищо, освен твърде малък брой джобове. А колкото до вътрешното потребление, всички приходи от това потребление покриват разходи по няколко основни пера. Заплати – най-ниските в ЕС. Суровини от внос. Електроенергия и горива – повечето опериращи компании в сектора са чуждестранни. Тези печалби няма да се задържат в страната, и да се въртят тук. Това е заслужен дивидент към компаниите-майки. А, да – въпросът как да се осигурят 30-40 млрд. лв. Или някой способен преговарящ да ни ги измоли от ЕС, или, ако трябва, да се праща държавната администрация на ленински съботници. Пич, сериозно ли?!

Филип Дудин
3.11.2013 г.

P.S. – Ето ви и нещо извън бизнеса, над което да помислите. МВР хванаха алжиреца (рецидивист, както се оказа), който наръгал с нож продавачка в центъра на София. Ден след това Атака яхна народното недоволство и поискаха изхвърляне на бежанците от България. Бежанците не са от Алжир, а от Сирия. МВР има над 1 млрд. лв бюджет, но не можа да спре влизането на подобен контингент. Атака (а и не само те) бяха довели платени протестиращи. Сирийските бежанци бяха натикани в мизерия и условия, по-лоши от свинарник. За бежанците чакаме от ЕС превод на 60-70 млн. евро финансова подкрепа. Не знам колко може да струва да се плати на някой арабин да наръга някого насред града. И не съм сигурен, че всичко изброено действително не е бизнес.