Последният ден

Вие ще умрете. Вероятно не днес или утре, но смъртта ви ще дойде. Рано или късно. И ако знаете, че този ден е днес, ако знаете предварително, че след няколко часа ще ви блъсне кола, какво ще правите дотогава?

Ще имате ли време за още кавги с близките си, за спорове за глупости? Важно събитие ли ще e?

Напълнете си стомаха с храна в някой ресторант. Напълнете торбите в мола. Попълнете цифричките в декларациите си. Гледайте шоу програми по телевизията. Работете заради заплатата. Дарете за абстрактна благотворителност веднъж годишно, нека парите са колкото седмичната ви сметка за кръчми. Спестете пари, запишете се на екскурзия. Обиколете света. Снимайте си муцуната пред древни монументи. Да се знае, че сте били там. Честито. Вие сте пълноценен човек. Приятелите ви ще го потвърдят. Те са същите като вас.

Един ден всичко това няма да го има. Притиснати от времето, няколко часа преди финала, ще се втурнем да се сбогуваме с близките си, да им обясняваме колко ги обичаме и съжаляваме за грешките си към тях. Но трябват ли ни реално всички глупости, за които да се извиняваме в своя край? Можем ли просто да не ги правим?

Моделите в обществото се възпроизвеждат през поколенията, те ги повтарят и се учат взаимно да не задават излишни въпроси. А и днес вече никой не плаща за отговори, от които не печели. За сметка на това много хора плащат на психоаналитици, които им помагат да се справят с онова неопределено чувство на празнота.

Ключът е да преодолеем страха и да решим в крайна сметка какво точно искаме за себе си и какво искаме да оставим след нас. Какво искаме да оставим на другите, ако утре ни няма. И след това да го направим, разбира се. Стъпка по стъпка.

Можете да поправяте печки до края на живота си или да дадете най-доброто, на което сте способни. Танцувайте с живота. Смъртта е най-добрият ви приятел.

One thought on “Последният ден

  1. Петя Славова

    Много хубава статия, замисляща ни за пълноценния живот, как да го водим, как да не забравяме за него с идеята, че “целта оправдава средствата” и да жертваме за тази идея взаимоотношенията си с близките, работата, която извършваме и ненавиждаме и т.н., за да можем да имаме пари, екскурзии и куп други несъществени неща, които издигаме в култ и жертваме толкова по-стойностни неща, заради което тровим ежедневието и душата си…

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *