За Интернета и кравите (2007)

За Интернета и кравите

(някои анализи на същността на Интернет, изводи за силата от правото на избор и произтичащите от това следствия)

…Та като гледат, да не виждат…
Лука, 8:10

Спомням си как преди 8-9 години, когато още бях млад и зелен компютърен маниак, отидох с родителите си на гости при роднини на село. Естествено, там компютри нямаше – това беше и целта на занятието. А аз обяснявам на баби, чичовци и лелки с какво се занимавам. Компютри и селяни. Високи технологии в дивия запад. Like opposites attract…

Естествено, развивах им теории колко необятни възможности дава тази техника. Те се подсмихваха, прекарали повече от половин век на полето. А баба Цана, сестра на дядо ми (лека им пръст), гледаше спора на няколко поколения с усмивка, сини очи и осем десетилетия  зад гърба си.

Години ми трябваха, за да разбера тази ситуация… и без един незабравим въпрос надали щях да успея. Чичо ми се подпря на трактора, засмя се и попита:
– Добре де, а компютърът ще ми нахрани ли кравата?

Влязох в това лирично отклонение, защото то отново се върна в съзнанието ми, но в нова светлина. Докато сме вътре в даден процес, в случая в компютърните тайнства J, ние сме завладяни от него. Ние сме майстори, магьосници, които правят неразбираеми за другите неща, и като алхимици опитваме да получим някакво злато от цялата тази работа. Но правим това най-вече за себе си. А ако сме извън тази суматоха, виждаме нещата отвън, формата и посоката им. Ако се давим в река, ще усещаме дори вкуса на водата, а ако я гледаме от въздуха, ще видим накъде тече, извивките й и възможностите, които тя дава. Метафорично казано.

Години наред плувах сред компютри, отпусках се сред компютърни текстове, ловях хакове, давех се в проблемите на стотици хора, които консултирах. Заех се да пиша обучаващи материали, основах PC Help преди 8 години, продължавах да консултирам. После станах рибар – редактор на сп. Бизнес софтуер, което от няколко години се казва Download.bg. Хвърлях мрежи в богатите „води” на Мрежата и уловът беше от хиляди рибки-програмки, които ми минаха през ръцете. Постепенно нещата на брега на реката се пренаситиха, и излетях във въздуха, за да погледам от птичи поглед – времето извън „реката”, в което не пишех активно, не разработвах сайтове, не обучавах хора. Единственото истински сериозно, което правех, беше незабележимо и бавно като растящо дръвче. Почти три години свързвах всичко, което знам. Компютри, мрежови технологии, графичен дизайн, музика, филми, програми, книги, маркетинг, реклама, PR, бизнес, човешки ресурси, психология и изкуството да видиш нещата, които са под носа ти.

Проблясъкът дойде малко преди да реша, че съм тъп J. И доста след въпросите защо не правя нищо. Така изглеждаше за околните. А чували ли сте за ефекти, при които цялото е повече от сбора от частите му? Ето ви един:

Интернет не е компютърна мрежа

 

Нелепо, нали? Всеки ден се сблъскваме с ефектите от това, а ги пренебрегваме. Е, с развитието на социалните мрежи и блоговете това става малко по-видимо, но все пак.

Свързваме куп компютърни мрежи от цял свят, и имаме Интернет. Да, ама не. И тъй като за същността на всяко нещо е отговорен създателят му, нека си спомним с каква цел е създаден Интернет. Края на 60-те. ARPANet. Военна поръчка. С цел надеждност, за да може информацията да преминава от източник до получател дори, ако част от преносната среда не работи.

От това директно следва, че в Интернет реално не може да бъде забранен преносът на каквато и да е информация от точка А до точка Б, ако има желаещ да даде и желаещ да получи. И ако те знаят един за друг.

Ефектът от това се наблюдава при „борбата” с пиратството на интелектуални продукти. И всичко, което може да бъде в цифров вид. В цял свят на мястото на централизираните сървъри за (не)легално съдържание дойдоха файлообменните технологии между множество потребители. В България също. Натискът от милионите потребители, разменящи помежду си практически всичко, постепенно изменя някогашната представа за легалност на съдържанието. И законодателството се промени в съответствие с тези факти. Първо в чужбина. И в България също. Същата децентрализация се случва и с информацията – на мястото на старите големи сайтове постепенно застават хилядите малки, създадени от отделни хора. И големите започнаха да разбират това, за да ги обхванат като елемент от съдържанието си, давайки им среда за по-лесно развитие.

Междувременно, докато пишех този материал, цъфна още едно доказателство на думите ми. Българските торент тракери се преместиха в чужбина, където законодателството и държавните органи не ги притискат така, и същевременно съдържанието и потребителите остават същите. А понеже торентите са peer-to-peer файлообменна технология, и скоростта остава същата! (бел. авт. – после торентите се върнаха в родината, защото законодателството се усети и се хармонизира с чуждестранното)

Какво още е характерно за Интернет? Времето за достигане на един сигнал от точка А до точка Б клони към нула. А натрупаните сигнали могат да се съхраняват. В превод – моментална или отложена връзка между хората, по техен избор.

Хората

 

Дойдохме си на думата. Интернет е поле на съзнания. Не е компютърна мрежа, а е мрежа от хора. Преодоляването на ограниченията от разстояние и време обединява съзнания и идеи, значението на физическите предмети практически изчезва.

Резултат – всички, които пожелаят (без значение от броя им), могат на съзнателно ниво да бъдат заедно едновременно. Това не е било преди. Никога. И точно това е поле на съзнания, а не просто кореспонденция между много хора.

Медиите

Често Интернет се разглежда като медия, но не е. Не мисля, и че е само медиен канал. Информационно погледнато, той е равностоен на физическия свят, тъй като дава възможност за истинска равнопоставеност. Потребителят ще приеме да получи в ума си само толкова и от това, колкото и което иска. Ако бъде затрупан с рекламни прозорци, ще ги затвори. В краен случай ще рестартира компютъра, и ще продължи (и няма да се върне отново там). Естествено, сайтовете също предлагат определено съдържание – създадено или подредено от екипите им. Един сайт е само място за взаимодействие между съзнанията на потребителите и създателите на сайта.

Става ясно, че Интернет е среда, в която медиите да израснат отново. Доста по-бързо, защото технологиите се развиват по-бързо (увеличава се скоростта на достъп, широколентовите връзки са масови) и достигането до хората е много по-лесно, но историята на медийното развитие се повтаря:

Вестници -> Радио ->  Телевизия
Новинарски сайтове -> Интернет радиостанции -> Интернет телевизии

Абсолютно същата последователност. Само че възможността за интерактивност вече я има, и съдържанието най-често автоматично се съобразява със заявените от потребителя интереси. Иначе той ще отиде другаде. Интернет медиите, също както и традиционните медии, са канали за движение на информация и идеи от един или повече към много хора (аудиторията).

Дали Интернет-базираните медии ще изместят традиционните? По-скоро можем да говорим за „сливане”. По отношение на радиостанциите го има – повечето от обикновените радиостанции излъчват и онлайн. Вестниците също направиха новинарски и др. сайтове. Доста от чистите Интернет издания имат аудитория, сравнима по размер с традиционните медии. Телевизиите засега имат само обикновени новинарски сайтове (с отделни видеоматериали), но масовото навлизане на широколентов достъп е предпоставка за Интернет телевизиите – вече ги има, но ще се утвърдят след няколко години. „Старите” медии (или по-точно старата преносна среда за медиите) ще са основни в 2 случая:

  • където липсва високоскоростен достъп – Интернет телевизиите и радиостанциите, а ако изобщо липсва мрежов достъп – новинарските сайтове също. С годините обаче Мрежата ще стане достъпна навсякъде (всъщност тя и сега е – напр. с лаптоп + безжична връзка през мобилния телефон), както е станало и с електрическата мрежа
  • при потребителите са без компютърни навици – в слабо развитите райони (предимно селата), където практически липсват млади хора, които да ползват новите технологии, а възрастните нямат средства или желание за модернизация. Разбира се, с времето (и смяната на поколенията) и този случай ще се превърне в изключение.

Тук не броим моментите, когато хората просто искат да избягат за малко от заобикалящата ги техника и цивилизация (нали сте чували „Искам да се махна от тая лудница”), и да отидат на почивка някъде, където новините няма да стигат до тях.

При немалко от младите потребители се наблюдава още едно явление – цялостно прехвърляне към Интернет за сметка на вестниците, телевизията и радиото. Причината е възможността за избор, освобождаваща хората от това да чакат нещо определено да бъде показано – те сами го изискват (и получават)!

Хората и медиите

Така, вече можем да свържем в едно цяло предните няколко точки:

  • равнопоставеност между сайт и потребител – всеки дава и приема толкова, колкото иска. При традиционните медии потребителят трябва да прелисти до това, което го интересува (ако е вестник/списание), или да изчака да го види или чуе (ако е телевизия/радио)
  • възможност за огромен избор – властта е в ръцете на потребителя – радиостанциите и телевизиите са доста по-малък брой от Интернет-базираните им аналози, а при вестниците и списанията (както и при платените ТВ канали) потребителят обикновено трябва да плати някаква цена, за да получи съдържанието. Изключение тук са безплатните печатни медии, издържащи се от реклама. Както казах преди малко, тук потребителят не чака, а избира, определя и получава. Може също така, ако плаща, да плати само това, което реално ползва. Пример – онлайн се продават легално дори отделни песни в MP3 формат, вкл. в България
  • удобство – в Интернет всичко е достъпно много по-бързо и лесно, отпада и нуждата от чакане (както в рамките на някакво предаване например, така и да дойде време за излъчване на следващата емисия новини)
  • разсейващи фактори – от една страна, това са рекламите. Ако са твърде натрапчиви и твърде много (има подобни сайтове), се достига до това, което хората често правят с телевизора, когато има прекъсване за реклами. Хващат дистанционното и отиват на друг канал. Т.е. на друг сайт. Само че в Интернет надали ще се върнат, защото не очакват „рекламната пауза” да е изтекла. Другият разсейващ фактор е наличието на твърде много информация на едно място. Тогава потребителят често се опитва да види всичко по пътя си, и като резултат губи много време. Това обаче позволява правилно построената последователност от подаване на информация към потребителя да го задържи дълго време, да създаде доверие в него, и даже да спомогне за добиване на информация за потребителя!
  • борба за спечелване и задържане на вниманието – ясна цел, запомнящо се име и качествено съдържание / предоставяни услуги. Сайтове без тези качества се забравят бързо, защото са безлични. И не само сайтове.

Ефективност на медиите

Добре, да се върнем за момент към медиите и информацията, която бълват към хората. Близко е до акъла, но все пак ще го кажем – ефектът (не задължително ефективността) на средството е в пряка зависимост от активността на ползването му. Едното е функция на другото (и на трети неща, които ще разгледаме отделно).

Как ни касае това? Разбира се, от потребителска гледна точка, колкото по-често ползваме една медия, толкова повече свикваме с нея, ориентираме се по-бързо и лесно и т.н. Погледнато от другата гледна точка, обаче, съществуват не просто потребители, които ползват информацията. Чрез медиите може, макар и не светкавично, да се изменят нагласите на хората към различни неща, да се създават нови нагласи, интереси в обществото и т.н.

Новините за презокеанска самолетна катастрофа в плантация със захарно цвекло обаче, са… леко далечни от нас. Разбира се, ако познаваме някой от участниците в събитието, ще се интересуваме много по-живо, ще се обадим по телефона и т.н. Това е разликата между външния свят, който не ни касае пряко, и нашия собствен свят. А ако говорим в рамките на световната мрежа, пренасянето на действия и течения от идеи от Интернет във физическия свят става на ниво съзнание, за всеки отделен човек. Новина „от уста на уста”, казана от познат – включва се в „личния свят” на човека и предразполага към действия, а не просто отчитане на факт. Това е една от основите на т.нар. „вирусен маркетинг”, при който потребителите сами разпространяват нещо сред приятелите и познатите си, а доверието е много по-голямо към хора, които познаваме. Ако в реклама споменат някой сайт, вероятно дори няма да обърнете внимание. Ако ваш приятел ви го прати като линк, но без обяснения, може да хвърлите едно око. Ако обаче той го прати само с няколко думи пояснение, че това е нещо, касаещо проблем, който сте обсъждали вчера, почти гарантирано ще го разгледате внимателно! Комуникацията „от уста на уста” е сред най-ценените маркетингови подходи, а за да отдели сериозно внимание на нещо даден потребител, той трябва да чувства връзка с това нещо.

Интернет не е просто виртуално пространство, т.нар. виртуална реалност. Възприемането му от хората го превърна във виртуална алтернатива на физическата реалност – и като такава той може да бъде среда, в която реално да се извърши всичко, което не изисква физически досег между 2 предмета. Това включва дори възможността за провеждане на изцяло Интернет-базирана предизборна кампания, която при физическото гласуване с бюлетини може да бъде даде също толкова добри резултати, колкото и традиционните методи. И в някой момент ще направя една такава кампания като потвърждение на тази ми теория.

Едно време хорската мълва е била начинът за разпространение на новини (освен глашатаите, де); мълвата плъзва бързо, а хората вярват един на друг! И в днешно време, когато мълвата върви още по-бързо, каква по-голяма маркетингова грешка може да направи една компания (в случая Интернет доставчик на име Селинет) от това да заплаши със съд потребител, изразил в Интернет недоволството си от доставените услуги?! С тях се случи точно това – непремисленият им ход доведе до светкавична реакция на десетки блогове на потребители, форуми на известни сайтове, а оттам и офлайн медиите. Няколко дни след писмото резултатите при търсене на „Селинет” в Гугъл бяха, че от 3 до 8 място излизат блогове, които ги критикуват. В момента това важи за всички резултати на І страница в Гугъл (без най-горния – сайта на самата фирма) и част от резултатите на ІІ страница. Заплашената със съд потребителка не е получила никакви по-нататъшни писма от Селинет, нито пък съдебна призовка за дело. Подробности в блога на потребителката – http://silvina2004.blogspot.com. Колко потребители няма да изберат услугите на този Интернет доставчик можем само да гадаем, но със сигурност ще са много, а случаят ще се помни дълго.

Това е идеален пример за това как, когато се установи близост с потребителя, а темата влезе в неговия „личен свят”, физическата и виртуалната среда си взаимодействат много активно (и ефективно). Да анализираме накратко какво е станало като модел:

–          физическо събитие (доставчик, писмо, заплаха към потребител)
–          проектиране на събитието във виртуалното пространство
–          светкавично разпространение на новината от уста на уста
–          масова реакция от всички
–          обратно проектиране на резултата от събитието във физическото пространство (отлив на клиенти)

Случаят е идеално (и много прясно) онагледяване на модела, който конструирах с подготовката на този материал. Естествено, тъй като се касае за проблем, това улеснява разпространението на новината и ускорява негативните реакции. Причината за това улесняване също трябва да се вземе предвид. В резюме тя е „преливането от топло към студено” на настроенията на хората. Масовият стрес и натрупани негативни емоции получават възможност за изява и разтоварване, и резултатът е налице. Това е важно, защото ако искаме да постигнем обратното, да подобрим „общото настроение”, ще трябва да прелеем положителна емоция към хората. По същия начин се достига до големи групи хора, които имат нужда да изразят мнението и емоциите си. И изобщо, когато целим промяна на обществената нагласа, трябва да подадем по-силен стимул от това, което е в момента, за да се прехвърли ефектът върху хората (на принципа на скачените съдове).

Аналогичен, но положителен пример. В момента участвам в един проект, наречен Car pooling. Адресът на сайта е http://vozimse.com, а идеята – за по-малко задръствания, за компания и т.н. хората да се возят заедно, вместо всеки да се юрне сам с колата си по същия маршрут. Не е откриване на топлата вода, но е полезно за всички. Положителен ефект. Нещата тръгнаха полека, шепа доброволци в началото, положителността на идеята се прелива към хората, които ежедневно гледат отрицателни неща, и поради това се оказва заразна. Вече завъртяхме банери на най-различни места и участниците се увеличават все повече. И тъй като те си помагат физически (с превоз), имаме обратното проектиране във физически аспект.

Ето ви и модела отново:
проектиране на мисъл във виртуалното пространство -> нейното размножаване в съзнанията на хората -> създаване на готовност за действие (чрез чувствата, реакциите на хората и тяхното изградено социално поведение) -> привеждане на хората към готовност за активност -> достигане на физическо действие от мисъл, мултиплицирана в множество съзнания. Получава се така, че информацията и идеите се нуждаят от носител, за да се проявят, да се проектират от виртуалния във физичесия свят. Процесът е подобен на разпечатването на документ. Може да се каже, че съзнанията и мислите са субекти и обекти от едно пространство/ниво, докато физическите ни тела (управлявани от съзнанието ни), както и материята, с която работим, са от друго, по-ниско ниво. Материята и физическият свят следват насоката, установена в мислите. Това става чрез действия и бездействия – взаимодействието между съзнание и мисли, задействащо и физическите ни тела, примери за което вече видяхме малко по-горе.

И точно това е моментът, когато компютърът с Интернет ще ни нахрани и кравите. Образно казано.

2007 г.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *