Военна повинност (есе, Рон Пол)

Преписвам това есе на Рон Пол, което разглежда военната повинност – вкл. това, което наричаме казарма. Нямам по-добър отговор на нашумялата статийка за това, че липсата на казарма е убила истинските мъже в България.

***

Военна повинност

Кой е този, който разполага с мен и собственото ми тяло – аз ли? Отговорът е да.  Той стъпва на убеждението, че ние като общество и държава сме отхвърлили робството. Заявили сме го открито: робството е неморално. По същия начин моралният закон би трябвало да е напълно достатъчен, за да се забрани на държавата да насилва определени личности да служат принудително в армията с цел тя да води войни срещу някакъв враг – бил той реален или имагинерен.Конституцията не дава правомощия за набор на определени младежи с цел да служат в армията. По време на Американската война за независимост не е имало повинност; Конгресът съвсем здравомислещо я е отхвърлил и в разгара на британската атака срещу Вашингтон във войната от 1812 г.

Линкълн е предвиждал размириците, свързани с военната повинност по време на Гражданската война. Усилието да се наложи тя на американците е навредило на войната, без да донесе никаква полза. Удроу Уилсън е човекът, който повежда свещена война за налагането на демокрацията по целия свят и установява принципа на повинността като патриотичен дълг. Тринайсетата поправка, обявяваща принудителния труд извън закона, е била изтълкувана ограничено, без да се прилага към хората на възраст между 18 и 35 години, които са най-уязвими за военно робство.

Точно както данъкът върху доходите (дори и да е само 1 %) демонстрира ясно кой притежава нас и плода от труда ни, повинността и регистрацията за набор напомнят на всички осемнайсетгодишни, че в крайна сметка съдбата им е в ръцете на правителството. Държавата може да ви отвлече по всяко време. Това е посегателство, което не трябва да се толерира в нито едно общество.

Свободното общество, което се цени от хората, би било напълно адекватно защитено от доброволци без ограничение на възраст, пол или друг критерий. Непопулярните, големи войни са тези, за които е необходим военен набор и държавата иска да бъде винаги подготвена. Прекрасно е, че не сме имали военен набор в продължение на почти четиридесет години, но изискването всички млади хора да се регистрират продължава да съществува.¹ Ако искаме да възстановим свободата си, една от задължителните промени е да се премахне наборната регистрация. За да се отървем от необходимостта от постоянна доброволна армия или армии, осигурени от наборниците, трябва не само да зачитаме човешките права, но и да водим външна политика на ненамеса, която намалява шансовете за война.

Военните историци показват, че наборната армия няма икономическо предимство пред доброволната. Също така липсват и военни предимства на въвличането на наборници в случай на конфликти. ²

Наборът не може да е справедлив; не може да е всеобщ, защото никога няма нужда всички да служат активно. Дискриминацията по възраст е първото средство, което се използва за избор на тези, които трябва да влязат във войската. В наше време мъжете над 35 са не по-малко способни да служат от тези, които са на осемнайсет. Въпреки това мъжете над 35, 45 или 55 години рядко биват призовавани. Съществуват и много други причини за отлагане или освобождаване от служба: здраве, образователен статус, религиозни убеждения, нуждите на семейния бизнес и индустрията и т.н.

Постоянно се правят планове как следващият набор да бъде справедлив и без освобождаване, но те никога досега не са се осъществявали. В Гражданската война на богатите се е позволявало да плащат на човек, който да ги замества. Оттогава насам винаги е имало освобождаване от служба, често по политически причини. Войните, които сме водили от Втората световна война до днес, никога не са били официално обявени; въпреки това в Корея и Виетнам се биха наборници.

В миналото, когато са били призовани, някои са “отървавали” службата. По-късно обаче, когато същите хора се окажат в позиция на власт, от която могат да въздействат върху външната политика, те активно работят за воденето на безсмислени и необявени войни. Бившият вицепрезидент Чейни е най-яркият пример за такова позорно поведение. Когато стана известно, че Чейни е отложил службата си пет пъти поради образователния си статус и през 60-те години на миналия век никога не е служил в армията, към него бяха отправени сериозни въпроси в тази връзка. Той се изложи публично, отговаряйки, че тогава имал “други приоритети”. По времето, когато каза тези думи, той бе главният архитект на войната в Ирак и е решен и до днес да поддържа вездесъщото ни присъствие в Близкия изток с цел да го прекрои съобразно нашите интереси и тези на Израел.

За момента в Конгреса няма интерес да се възстановява практиката за наборна служба, но също така няма и интерес към предложеното от мен законодателство, отменящо Закона за наборна комисия. Днес най-силната подкрепа з набора идва от Организацията на чернокожите конгресмени, което е доста иронично, тъй като през 60-те години на миналия век малцинствата са били дискриминирани при зачисляването на наборниците на военна служба. По време на Виетнамската и Корейската война са се сражавали, пострадали или загинали много по-голям брой войници от малцинствата, отколкото бели войници. На няколко пъти малцинствата са навдигали глас, тъй като Чейниевците по света все са успявали да отърват службата, а малцинствата са страдали несъразмерно.

Днес аргументът против тази позиция е, че независимо, че армията е доброволна, чернокожите пак служат и понасят жертви несъразмерно спрямо белите. Това наистина е така. Но днес всички военнослужещи са доброволци. Наборът  не може да реши проблема, тъй като той винаги е бил произволен. Застъпниците му обаче твърдят, че следващия път няма да бъде така. Промяна никога не е имало.

Едно от нещата, което помага на доброволната армия, е слабата икономика; хората служат по икономически причини, като това вероятно обяснява защо по-голямата част от военните са от малцинствата. Ала дори преди настоящия спад в икономиката, когато през последното десетилетие икономиката бе по-зле, отколкото правителството признаваше, тя накара много хора да търсят начин да увеличат доходите си, като се присъединят към запаса и гвардията, без да очакват, че Буш и Обама ще зависят толкова от запасняците за множество мобилизации в Близкия изток.

Когато не се позволи на военните да напуснат армията при приключване на договорния им срок, това на практика е наборна служба – пострадалите служещи и семейства отправят сериозни критики към тази програма за ограничаване на загубите.

Днес военните са изтощени, а вероятността от въоръжени конфликти е все по-голяма. Ето защо отново се повдига въпросът за наборната служба. Засега обаче бедственото състояние на икономиката ще работи в интерес на държавата, като подтикне мнозина да се включат доброволно в армията, независимо от рисковете, на които се излагат.

Наборната служба няма място в свободното общество. В САЩ тя не е позволена, тъй като Конституцията не дава на властта правомощия да принуждава гражданите, вменявайки им дълг да се бият във война. Робството е изрично забранено, а принудителната служба не е нищо друго, освен робство.

Когато в една страна има набор или правителството има правомощия да мобилизира, вероятността тази страна да се въвлече в ненужни политически войни е много по-голяма. Външната ни политика е много по-важен фактор за нашата безопасност, отколкото войската, съставена от огромни постоянни армии, флотилии, военноморски и въздушни сили, военни контрагенти и ЦРУ. Тя би била много по-евтина и никога не би ни се налагало да прибягваме до набора, за да защитаваме страната и безопасността си. Един от консерваторите, възпротивили се на набора, е Роналд Рейгън. Друг отявлен негов опонент е Робърт Тафт (“г-н Републиканец”). На стената в офиса ми в конгреса виси следното изказване на Тафт: “Задължителната военна повинност… подобава много повече на тоталитарната, отколкото на демократичната държава. Теорията, на която почива идеята за повинност, сочи право към тоталитаризма. Тя е напълно противоположна на принципа на личната свобода, който винаги е бил смятан за част от американската демокрация” (14 август 1940 г.).

———————–

1. На sss.gov пише: “Почти всички американски граждани от мъжки пол, както и чужденци от мъжки пол, живеещи на територията на САЩ, които са на възраст между 18 и 25 години, трябва да се регистрират в Наборна комисия. Важно е да се знае, че регистрацията не означава автоматично зачисляване на военна служба. В случай на криза, която налага мобилизация, мъжете ще получават повиквателна в последователност, определена по случаен признак според годината на раждане. След това тяхното психическо и физическо здраве и нравственост подлежат на оценяване от военните. Едва тогава ще се вземе решение дали службата им да бъде отложена поради здравословни причини, дали да бъдат освободени или зачислени на военна служба.”

2. Jeffrey Rogers Hummel, “The American Militia and the Origin of Conscription: A Reassessment” Journal of Libertarian Studies, Volume 15, Number 4 (Fall 2011): pp. 29-77.

—————————————————————————–

Есето на Рон Пол е преписано от книгата “Свободата: Принципите на свободното общество” (сборник с есета на Рон Пол), издание на “Изток-Запад”, 2013 г. – книга, която горещо препоръчвам.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *